Блажени чистите по сърце

Винаги много ме е огорчавал начинът на преподаване на някои хора – и то не малко – които избират като постоянна тема в сказките си заклеймяването на нечистотата. С това те постигат обаче обратното на замисъла си – забелязал съм го у много души. Понеже това е една материя по-лепкава и от смола, която изкривява съзнанието с комплекси или страхове и прави душевната чистота да изглежда като нещо почти непостижимо. Ние няма да правим така. Ние ще говорим за чистотата с ясни и утвърдителни аргументи, с обикновени и разбираеми думи.

Размишляването върху тази тема означава разговор за Любовта. (…)

Трябва да привлечем вниманието на целия свят с нашия глас и със свидетелството на нашето поведение – нека не отравяме сърцето, сякаш сме някакви животни, водени от своите най-долни инстинкти. Един християнски писател го обяснява така: „Обърнете внимание, че сърцето на човека не е малко, тъй като обхваща толкова много неща. Мерете големината му не според физическите му размери, а според мощта на неговото мислене, способно да постигне познанието на толкова много истини. В сърцето може да се подготви пътят на Господ, да се очертае една права пътека, откъдето да минат Словото и Премъдростта на Бог.С непокварено поведение, с безупречни дела пригответе пътя на Господ, изправете пътеката, та Божието слово без спънки да напредва във вас и да ви просветлява относно Своите тайни и Своето пришествие”(1).

Светото писание ни открива, че това велико дело на осветяване – скрита и чудесна работа на Свети Дух – се извършва в душата и в тялото. „Нима не знаете, че телата ви са Христови членове?” – възкликва апостол Павел.”И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница?”… „Нима не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че  не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си  и в душите си, които са Божии”(2).

Някои повече или по-малко се подсмихват, когато чуват да се говори за целомъдрие. Тази усмивка – или по-точно гримаса – присъща на лицемерите, е лишена от радост, тя е мъртва. Те постоянно повтарят: мнозинството не вярва в това. Аз често казвах на момчетата, които ме придружаваха из кварталите и болниците в покрайнините на Мадрид – оттогава минаха толкова много години – вижте, има царство на минералите; после е растителното царство, по-съвършено, в което към съществуването се е прибавил животът; след него идва животинското царство, състоящо се от същества, които се движат и имат усещания, почти винаги.

Обяснявах им по един може би малко академичен начин, но пък с образен език, че трябва да установим друго царство – царството на човеците, тъй като разумното създание притежава изключителни способности – искрица от Божията премъдрост, които му позволяват да разсъждава самостоятелно. Откъдето произлиза и тази удивителна свобода да може по своя преценка да приема или отхвърля едно или друго.

Та в това човешко царство – говорех им с опита, придобит от богатата ми работа като свещеник – за нормалния човек темата за секса заема четвърто или пето място. На първо място са стремежите на духовния живот, който всеки от нас притежава; следват нещата, които вълнуват обикновените хора: родителите, семейното огнище, децата; после идва професията, а на четвърто или пето място се появяват сексуалните желания.

Затова когато срещах хора, които превръщаха тази точка в основна тема на разговора си, на своите интереси, си мислех, че са ненормални, клети нещастници, може би болни хора. И добавях – след моменти на смях и шегички сред юношите, на които говорех – че тези клетници будят у мен такова съжаление, каквото предизвиква у мен едно дете с ненормално голяма глава, с обиколка близо метър. Това са едни нещастни особи и от наша страна – освен молитвите, които отправяме за тях – блика едно братско съчувствие, понеже желаем да се излекуват от това тъжно заболяване. Те, разбира се, не бива да бъдат смятани за свръх мъже или свръх жени спрямо онези, които не са обсебени от секса.

            Целомъдрието е възможно

Всички имаме страсти, всички се сблъскваме с едни и същи трудности независимо от възрастта. Затова трябва да се борим. Спомнете си какво писа свети Павел: „И, за да не се превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям”(3).

Не може да се води целомъдрен живот без Божията подкрепа. Бог иска да бъдем смирени и да молим за Неговата помощ. С упование трябва още сега да се помолиш на Девата в обърканото твое сърце и нямаш нужда от много думи: Майко моя, моето клето сърце се бунтува оглупяло… Ако ти не ме защитиш… И тя ще те закриля, за да го запазиш чисто и да следваш пътя, по който Бог те е призовал.

Деца мои, смирение и пак смирение, нека се научим да бъдем смирени. За да охраняваме Любовта, е нужно благоразумие, грижовно бдение и да не се поддаваме на страха. Мнозина от класическите автори на духовни четива сравняват дявола с бясно куче, вързано за верига. Ако не се приближаваме, то няма да ни ухапе, колкото и да лае. Ако укрепвате в своите души смирението, със сигурност ше избягвате опасностите и ще реагирате, като проявите смелост да побегнете. И всеки ден ще се обръщате за помощ към Небето, за да напредвате напето по пътеката на влюбените.

Забележете, че човек, който е прогнил от похотта на плътта, не успява да се развива духовно, не е способен на добри дела; той е осакатено същество, презряно като парцал. Нали сте виждали болни от прогресивен паралич на мозъка, които не могат да се обслужват, нито дори да се изправят? Понякога дори не могат да си мърдат главата. Нещо подобно се случва в духовността на тези, които не са смирени и малодушно са се отдали на сластолюбието. Те нищо не виждат, не чуват и не разбират. Те са парализирани и са като лудите. Всеки от нас трябва да призовава Господ, Божията майка, и да моли да ни се даде смирението и решимостта да се възползваме благочестиво от божествения лек на изповедта. Не позволявайте в душата ви да се загнезди огнище на поквара, колкото и малко да е то. Говорете за това. Когато водата тече, тогава е чиста; когато се застои, образува гьол, пълен с с отвратителни боклуци. Така от питейна вода тя става хранителна среда за гадинки.

Това, че целомъдрието е възможно и представлява извор на радост – и вие го знаете като мен. Също така ви е известно, че то изисква от време на време известни усилия. Нека отново чуем какво казва  свети Павел: „Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”(4). Ако трябва, ти извикай по-силно тези думи. Но да не преувеличаваме – „Стига ти Моята благодат”(5), ни отговаря Господ.

Понякога съм виждал как заблестяват очите на спортиста пред препятствията, които трябва да премине. Каква победа! Забележете как преодолява тези препятствия. Така ни гледа нашият Господ Бог, Който обича нашата борба. Ние винаги ще бъдем победители, понеже Той никога не ни отказва всемогъществото на Своята милост. И какво от това, че ще има битка, след като Той няма да ни остави!

Това е битка, а не отричане. Нека отвърнем „Да!” с доволство, с доброволно и радостно отдаване. Твоето поведение не бива да се ограничава до избягването на рисковете, на падението. Не бива да стига – по никакъв начин – само до едно студено и пресметливо отрицание. Нали се убеди, че целомъдрието е добродетел и че като такава трябва да расте и да се усъвършенства? Не е достатъчно, повтарям, човек да бъде въздържан – всеки според положението си. Трябва да живеем непорочно, с героична добродетел. Това поведение води до положителен акт, с който приемаме доброволно божественото изискване: „Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища”(6).

И аз те питам сега: Как се противопоставяш на тези изкушения? Добре знаеш, че ще победиш, ако започнеш борбата още при най-слабите прояви на съблазънта. Забележиш ли първите искрици на страстта, дори по-рано – веднага побегни от опасността. Освен това отиди веднага да говориш с духовния ръководител на душата ти, дори преди това, ако е възможно. Щом разтворите широко сърцето си, няма да бъдете победени. Едно действие заедно с друго оформят вече един навик, една склонност, дават предимство. Затова трябва човек постоянно да се бори, за да постигне навика на добродетелта, навика на умъртвлението, та да не отблъсне Любовта на всичката Любов.

Помислете върху съвета на свети Павел към Тимотей: „Пази себе си чист”(7), който включва изискването да бъдем винаги бдителни и решени да браним това съкровище, което Бог ни е поверил. Колко души съм чувал да се вайкат: „Ех, ако бях скъсал още в началото!”. И го казваха, изпълнени с мъка и срам.

Св. Хосемария Ескрива, Приятели на Бог, параграфи 178-182

Бележки:

(1) Ориген, Проповед върху Евангелието от Лука, 21 (PG 13, 1856)
(2) 1 Кор. 6, 15; 19-20
(3) 2 Кор. 12, 7
(4) Рим. 7, 22-24
(5) 2 Кор. 12, 9
(6) Притчи Сол. 23, 26
(7) 1 Тим. 5, 22

Сподели
Share
Share
Share