Бъдете будни!
Размишление за Първата неделя от Адвента
Отец Борис Стойков
Ето че и тази година настъпи това благоприятно време, което се нарича “Адвент” – периодът от църковния календар, който предшества Рождество Христово. Думата „адвент” произлиза от латинската дума adventus, която означава „идване”. Исус идва, Божият Син ще ни посети и тази година. Преди 20 века Неговото идване беше видимо, защото прие човешка плът. А днес, когато Църквата чества Адвента, говорим за духовното идване на Исус в нашите души. И понеже това важно посещение наближава, Църквата ни приканва да се подготвим за него.
Адвентът трае обикновено четири седмици. През това време Църковната общност призовава Спасителя с думите: „Ела, Господи! Не се бави.” Но добре би било и всеки християнин да умолява Исус и да казва: „Ела, Исусе благи, оздрави нашите сърца! Ела радост велика. Ела, ела, ела!”
Адвентът е време, в което очакваме Исус, чрез една по-задълбочена молитва и по-внимателно слушане на Божието Слово. Това е време, в което да се покаем и с нови сили да поведем борба против пороците и недостатъците. По този начин очистваме нашата душа, за да бъде достойна да посрещне Спасителя.
Тази година Христос ще посети своята Църква. Но ще дойде ли Той в моето сърце? Ще дойде ли в твоето сърце? Това зависи от нашата вяра и от усилията, които полагаме, за да изживеем по подобаващ начин Адвента.
В Катехизисът на Католическата Църква четем следния текст, който може да ни помогне да разберем по-добре смисъла на това благоприятно време: Църквата, чествайки всяка година Адвента, възпоменава очакването на Месията. Приобщавайки се към дългата подготовка за първото идване на Спасителя, верните обновяват пламенното си желание за второто Му идване (Срв. ККК, 524). С други думи по време на Адвента ние се подготвяме за възпоменаването на Първото Пришествие на Исус (Рождество Христово), но основната цел е да бъдем готови за Неговото Второ Пришествие. Ето защо в Евангелието на Първата адвентна неделя се говори именно за Второто пришествие. Христос ще се върне на тази земя като съдия на живите и на мъртвите, и от нас Той изисква да бъдем готови за този съдбовен момент.
“В онова време Исус каза на учениците си: Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. То прилича както кога някой човек, отивайки в чужбина и оставяйки къщата си, даде власт на слугите си и всекиму своя работа, и заповядва на вратаря да бъде буден. И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата: привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите…” (Евангелие от Първата неделя на Адвента: Марк 13, 33…)
Христос е този човек, който е заминал за далечна страна, т.е. в Царството Небесно, където седи от дясно на Отца. Преди това Той е живял сред хората, показал ни е пътя и пролял е кръвта си за нашето спасение. Исус е възложил на всеки от нас различни задачи, т.е. дал ни е различни призвания: едни са призвани за семеен живот, а други за Богопосветен. Но общото, което обединява вярващите, се състои в това, че всички сме призвани да следваме Христос, да се борим против греха и да се стремим към добродетелен и свят живот. Ала това не е лесно, защото през живота се сблъскваме с много изкушения, които искат да ни отклонят от този път.
С течение на времето християнинът може да се остави да бъде погълнат от безбройните житейски грижи, оставяйки на втори план връзката с Бог. Така вярата и любовта към Бог отслабват, а понякога дори изчезват.
Да се поддаваш на изкушенията, да позволиш любовта ти към Бога да отслабне, да изоставиш молитвата – това значи да си духовно заспал. Това е обратното на будуването, за което говори Исус в днешното Евангелие. Какъв срам ще изпитаме, ако при Второто пришествие Господ ни намери заспали!
Духовно заспал е този, който живее в грях. Знае, че върши нещо лошо (нещо, което противоречи на Божиите заповеди), но не се покайва, не се отказва от греха.
Да си представим ситуацията с един човек, който е назначен да охранява даден обект, и за това му се плаща. Неговата задача е да бди ден и нощ и да пази имуществото на своя началник. Да предположим, че този човек редовно прекарва нощите в спане… Какво би се случили ако през нощта дойде началникът и го свари заспал? Доволен ли ще бъде? Не мисля. По-вероятно е да му наложи някакво наказание.
Ако ние изпаднем в духовен сън, такава участ очаква и нас. Господ ще дойде когато най-малко Го очакваме. Тогава ще се събудим, но ще бъде късно. Късно ще е да се покайваме, и да вършим добри дела. И ако ни свари със смъртен грях в душата, можем да чуем и онези Негови строги слова: „Махнете се от Мене, всички които вършите беззаконие”. Христос, обаче не иска да изрича над никого тази присъда, защото Той е страдал толкова за нас, за да можем всички да бъдем спасени. Точно затова нашият Спасител казва: Това, което говоря на вас, го казвам на всички: бъдете будни.
Братя и сестри, нашия живот е една подготовка за срещата с Бог, когато ще Го видим лице в лице. Вярата ни учи, че сме призвани да бъдем там където е Христос, в Небесното Царство. Ако следваме неотлъчно Христос, ние вървим към това Царство, към вечния живот. Исус изпълни до край мисията, възложена Му от Небесния Отец. Нека и ние изпълним задачата, възложена ни от Бог. Задачата на повечето хора се състои в това: старателното да изпълняват съпружеските и семейни задължения; и да поставят Бог на първо място в своя живот.
Да полагаме грижи и за нашата душа, чрез четенето на Божието Слово и честото участие в Тайнствата.
Следвайки тези съвети, ще избегнем духовния сън. И ще бъдем готови да посрещнем Христос, Който по време на Адвента желае да посети и обнови нашата душа. А при окончателната среща с Него се надяваме да чуем утешителните думите: Хубаво, добри и верни рабе… Влез в радостта на господаря си!
