Великите пости – време за духовна обнова
Безспорно след първото ни съзнателно решение да живеем в пълнота учението на Христос, ние много сме напреднали по пътя на вярното следване на Неговото слово. Обаче не е ли вярно, че ни чакат още много неща за поправяне?
„Ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия” (2 Кор. 6:1). Понеже Божията благодат ще може да изпълни душите ни през тези Велики пости, стига да не сме затворили вратите на сърцето си. Трябва да сме благоразположени, да имаме наистина желание за обръщане, да не си играем с благодатта на Господ.
Не обичам да говоря за страх, тъй като движещата сила за християнина е Божията любов, която се прояви в Христос и ни учи да обичаме всички хора и цялото творение. Но трябва да си говорим за отговорност, за сериозно отношение. „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива” (Гал. 6:7.) – ни предупреждава апостол Павел.
Трябва да вземем решение. Не е редно да живеем, държейки запалени две свещи, с които се запасява – според народната ни поговорка – всеки човек: една за свети Михаил и една за дявола. Трябва да изгасим свещта за дявола. Целият ни живот трябва да гори и изгори в служба на Господ. Ако нашият стремеж към святост е искрен, ако имаме смирението да се оставим в ръцете на Бог – всичко ще върви добре. Защото Той е винаги склонен – особено по това време – да ни дари Своята благодат, благодат за ново обръщане, за обновяване на нашия християнски живот.
Не бива да смятаме тези Велики пости само като отрязък от време, като циклично повторение в литургичната година. Това е един уникален момент, това е време на Божия помощ, която трябва да приемем. Исус минава край нас и очаква от нас – и то днес, сега – една голяма промяна.
„Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!” (2 Кор. 6:2). Отново се чува подвикването на Добрия пастир, гальовното: „нарекох те по името ти” (Ис. 43:1.). Той призовава всекиго с името му, с това име, което използват само хората, които ни обичат. Няма думи, с които да изразим нежността на Исус към нас. (…)
Вижте колко е настоятелен: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах” (2 Кор 6:2). При положение, че Той ти обещава славата, Своята любов, която ти дарувавъв време благоприятно, и те вика, ти, ти какво ще дадеш на Господ? Ти как ще отговориш, а и аз как ще отговоря на тази Исусова любов, която срещаме всеки ден?
„Ето сега ден на спасение” – ето го тук, пред нас, този ден на спасeние. Гласът на Добрия пастир стига до нас: „нарекох те по името ти”. Трябва да отговорим – на любов с любов се отплаща – с думите: „ето ме! Ти ме вика” (3 Царства. 3:5). И съм решен дните на Великите пости да не отминат без да оставят следа – както минава водата върху камъните. Ще се оставя да бъда изпълнен от Него и преобразен; ще се променя, ще се обърна отново към Господ и ще Го заобичам така, както Той иска да бъде обичан.
„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце,и с всичката си душа, и с всичкия си разум” (Мат. 22:37.). Какво остава от твоето сърце – коментира свети Августин – та да можеш да обичаш себе си? Какво остава от душата ти, какво от разума ти? „С всичко твое” – казва. „Който те създаде, иска всичко от теб” (Свети Августин. Sermo (Проповед – б. пр.), 34, 4, 7 (PL 38, 212))…
Безспорно след първото ни съзнателно решение да живеем в пълнота учението на Христос, ние много сме напреднали по пътя на вярното следване на Неговото слово. Обаче не е ли вярно, че ни чакат още много неща за поправяне? Не е ли вярно, че у нас има основно много горделивост?
Значи несъмнено ни е нужна нова промяна, по-цялостна преданост, по-дълбоко смирение, така че с намаляването на нашия егоизъм у нас да расте Христос, защото „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам” (Йоан. 3:30).
Не можем да тъпчем на едно място. Необходимо е да вървим напред към целта, която сочи свети Павел: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20). Т.е. нашата амбиция – висока и благородна, е да се уподобим на Христос, да станем свети. Понеже няма друг път, щом човек иска да върви в съгласие с Божия живот, който Бог при кръщението е посял в нашите души. Напредването е напредък в светостта; отстъплението е отказване от нормалното развитие на християнския живот. Защото огънят на Божията любов изисква да бъде постоянно подхранван, да се разгаря всеки ден, вкоренявайки се в душата. А огън може да се поддържа само ако непрекъснато хвърляме в него нови неща. Което значи, че ако не се разгаря, той е на път да угасне.
Св. Хосемария Ескрива, Да срещнеш Христос, параграфи 59,58.
Превод от испански: Марио Георгиев
Запишете се за нашия бюлетин като последвате линка: https://m.me/domashnatsarkva
