Верността в брака

Разумният човек не решава изведнъж в даден момент да изневери  на брачния си партньор. Отказът от верността е процес, така както е процес изграждането на вярност към брачния партньор.

Преди известно време зададох на студентите си по време на лекция по психология въпрос –  какво е изневярата. Преобладаващата част от групата заяви, че изневярата представлява сексуален живот извън семейството. Малцинството от групата опита да се задълбочи повече и заяви, че се съгласява с повечето си колеги и колежки, но смята, че да изневериш на брачния партньор може и по-друг начин. Даваха различни примери от живота на свои познати и приятели. Повечето отговори се съсредоточиха  около тематиката порнография, а също и върху непрекратени емоционални връзки от миналото.

А как е наистина? Може да се каже, че верността не е по заповед, а по сключен свободно договор между съпрузите, които осъзнават многото опасности и угрози за своята любов  и искат да са заедно в добро и зло. Верността е също пълното ангажиране в развитието само на тази единствена любов. Осъзнавайки верността, аз искам да се откажа от всички други връзки, особено от емоционални отношения. Разумно мислещият човек не решава да изневери в определен момент. Може да се каже, че процесът на отдалечаване от верността е също като процесът на изграждане на вярност спрямо своя брачен партньор. Понятието вярност е съставно название. Можем да говорим за вярност във физическата (физиологична), психическата и духовната области. Всички тези сфери създават една взаимно свързана цялост, т.е. ако една от тях е объркана, останалите също не функционират правилно.

Физическата сфера на верността се проявява в това, че съпрузите проявяват страст само в осветения съюз, който е благословен от Църквата. Интимната сфера на съпругата принадлежи само и изключително на съпруга, а интимната сфера на съпруга само на съпругата му. Верността в сферата на психиката се основава на това да затвориш сам/-а за себе си пътищата към всичко, което може да завладее мислите, които трябва да се концентрират преди всичко върху брачния партньор. Затова много разрушително на тази сфера действа порнографията, която свежда другия до ролята на предмет. Лицето, което използва порнография, постепенно губи способността да гледа рационално своя брачен партньор. Често свежда съпруга(съпругата) до ролята на инструмент, който трябва да служи само и изключително за удовлетворяване на похотливостта на тялото.

И последната сфера на верността, това е духовната. Духовната вярност е пълното отдаване на съпруга (съпругата). Може да се каже, че тази сфера на вярност е най-трудна за реализиране, защото изисква действие  въпреки често обърканите емоции и чувства. Но за да обясня по-добре верността в духовен аспект, ще си послужа с пример. Преди известно време срещнах съпруг, който ми говореше за проблеми в отношенията със съпругата си. Всичко започнало да се обърква в семейството му, откакто жена му започнала по няколко пъти дневно да разговаря с майка си. Тъщата на моят събеседник давала на своята дъщеря непрекъснато нови съвети как да живее в брака си, които не са били докрай одобрявани и приети от мъжа на младата жена. Необикновено важно е, да бъдеш верен на своя съпруг(съпруга) в духовната сфера. Бог и съпругът(съпругата) трябва да са център на живота даже тогава, когато обичните ни родители имат други планове за брака на своята дъщеря или син. Духовната сфера на верността представлява също работата над своята афектация (бурни, неовладени чувства) по отношение на други хора, които стават по-важни от съпруга (съпругата), тук се включва също и собственото дете. Отдръпването от верността е дълговременен процес. Съпружеската изневяра е израз на криза, която вече съществува от известно време.

Нерядко откриването на изневярата става върхов момент на тази криза, със ситуация, в която семейството трябва да се противопостави на проблемите, които са били отлагани за по-късно време. Неверността в брака може да унищожи цялото семейство. Единственият начин да се запази верността е кристалната почтеност в брака. За да укрепим верността в брака, си струва да разказваме на своя брачен партньор за вътрешния си неидеален свят. Съпрузите, които разговарят искрено помежду си, проявяват така съпружеската си вярност, защото верността е истина, а обратното на верността, изневярата е лъжа.

Хората, които градят на основата на лъжата, на слагането на маски, не могат да се чувстват комфортно в отношения, особено в брачни отношения, продължаващи чак до смъртта. Работата над себе си, избягването на ситуации, които могат да предизвикат съмнение в брачната вярност, плюс  искрения разговор, са основните инструменти, които могат да осигурят  единство в брака.

Необикновено съществено за брака е, особено в християнския брак, отношенията да се градят по образец на Евангелието. Образът на Христос, докрай верен на своя Отец е най-добрият пример за хората, които се сблъскват с трудности по отношение на верността.  Да бъдеш верен на себе си, струва си да се молиш за тази вярност на Бога в обща съпружеска молитва. Общата молитва е място за среща на съпрузите не само един с друг, но също и с Бога. Искрената молитва може от слабите хора да направи силни, от неверните –  отдадени, а човешката любов, често несъвършена и пълна с афекти – да се промени по образец на любовта на  Исус Христос към Църквата.

 

Автор:  д-р Блажей Шостек – богослов, психолог с клинична специалност, академичен  преподавател, консултант, оказващ психологическа помощ в Архиепископската католическа клиника във Варшава.

Превод от полски: Златина Александрова

Сподели
Share
Share
Share