Връбница: влизането на Исус в Йерусалим

Както в миналото Исус влезна в Йерусалим, така днес Той желае да влезне в живота на човеците.

„Дойдете и докато изкачваме маслиновия хълм, да отидем да срещнем Христос, който днес се връща от Витания по своя воля и се отправя към своето свето и благоприятно страдание, за да доведе докрай тайната на спасението.” (1)

Исус тръгва от Витания рано сутринта. Там още от предната вечер са събрани много негови ученици, сред тях и най-ревностните. Някои от тях са жители на Галилея, дошли на поклонничество, за да отпразнуват Пасха. Други са от Йерусалим, провокирани да са там от последното чудо на възкресяването на Лазар. Придружен от това множество, което нараства по дължината на пътя, понеже се присъединяват и още хора, Исус поема още веднъж по стария път, който от Йерихон води в Йерусалим, до маслиновия хълм, където ще спре за скромен отдих.

Обстоятелствата предполагат едно голямо посрещане, имайки предвид, че е традиция местните хора да посрещнат най-големите групи от поклонници, придружавайки ги на влизане в града с песни и радостни възгласи. Господ не прави изключение по подготовките за едно тържествено влизане. Той сам избира да възседне едно обикновено осле, за което праща учениците си да го вземат от Витфагия, селото, близо до Йерусалим. А осле в Палестина са яздели известни личности още от времето на Валаам. (2)

След това се образува кортеж. Някои мятат дрехите си на ослето и помагат на Исус да се качи отгоре, други бързат да прострат дрехите си по пътя, за да може ослето да стъпва като по килим, много други изпреварват бързешком тълпата, която се отправя към града, разпръсквайки зелени листа по пътя и развявайки палмови и маслинови клонки, откъснати от близките дървета. “А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!” (3)

Исус влиза в Йерусалим като Месия, възседнал осле, както е пророкувано много векове преди това. (4) Песните на народа също са като за Месия. Тези хора, всеки от тях, но най-вече фарисеите, познават добре пророчествата и изразяват цялата си радост. Исус приема почитта, а на фарисеите, които всеки момент се канят да прекъснат възгласите на вяра и радост, говори: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.” (5)

Във всеки случай, триумфът на Исус е един семпъл триумф. „Исус приема да му бъде трон едно бедно животно. Не знам дали ви се е случвало, но аз не се чувствам подценен, когато признавам себе си пред Бог за осле: `Като добиче бях пред тебе. Но съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата`, (Псалм 72, 22-23), водиш ме за поводите ми.” (6)

Исус и днес желае да влезе триумфално в живота на човеците, възседнал смирено едно осле, желае да му бъдем свидетели, в семплотата на нашата работа – добре свършена, с радост, със спокойствие, с искрена загриженост за другите. Иска да ни покаже, че присъства в живота ни посредством събитията, които ни се случват.


Автор: Carvajal, Parlare con Dio, Milano 1997, vol.II, 264-266.
Превод от италиански: Мария Станева

Бележки: 
(1) Свети Андреа ди Крета, Проповеди.
(2) Срв. Числ. 22, 21
(3) Лк 19, 37-38
(4) Захария 9, 9
(5) Лк 19, 39
(6) Х. Ескрива, Да срещнеш Христос, 181
(7) Пак там

Сподели
Share
Share
Share