Всеки има своята Витлеемска звезда
Тримата мъдреци от Изтока следвали звездата и тази звезда ги довела до Христа. Когато Той още нямал нито ученици, нито апостоли, трима езичници се поклонили на Христа. Принасяйки Му в дар злато, ливан и смирна, те признали в Него Царя и Бога, а също и пророчествували за Неговите страсти. Въпросното събитие ни говори за това, че в Христовото Царство са призвани да влязат всички народи, символ на които се явяват тримата царе. Въпреки всичко обаче днес много повече ме интересува звездата, която те следвали. Тези мъдреци били езичници; те, за разлика от първосвещениците и книжниците, не познавали закона, не били чели пророците, дори не знаели кой е този Христос. Мъдреците търсели не въплътеното Божие Слово, а царя – „Царя Юдейски”. В своите книги и хороскопи те намерили звездата и я следвали, бе да знаят къде ще ги доведе тя.
От всичко това могат да се направят два извода. Единият от тях се отнася до историята на спасението, а другият – до историята на всеки от нас.
По отношение на историята на спасението озадачава това, че Бог може да говори и действа чрез езичници. В Библията ние намираме много такива потвърждения. Такъв например е езичникът Валаам, който първи пророчествувал за звездата: „Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля (Числа 24, 17). Такъв бил и езичникът Мелхиседек, който като свещеник на Всевишния Бог благословил Авраам (Бит 14, 18). И езичникът Кир бил такъв – персийският цар, който освободил израилтянския народ и го приканил отново да построи Храма в Йерусалим (І Ездра 1, 1-4). Но за всичко това свидетелствува не само Библията. Светите Отци са казвали, че в гръцката философия съществували semena verbi – „семена на Словото”, които подготвяли приемането на Христа. Апостол Павел сам говори на атиняните, че техният жертвеник, на когото е написано „на невидимия Бог”, е посветен на Сам Христос. За „Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам” – казва той (ДA 17, 23).
Това остава актуално и днес. Християнските ценности, „семената на Словото” могат да бъдат намерени дори в нехристиянските култури и религии. Това, разбира се, не означава, че всички религии са откровение на Христа и че всички аспекти на съвременното общество са християнски. Това просто означава, че дори в езическите култури се намират звезди, които, ако бъдат следвани, водят към Христа.
Вторият извод от опита на мъдреците касае нас самите. На практика ние сме подобни на тези мъдреци. Ако помислим за начина, по който много от нас са намерили Христа, то ще видим, че и ние сме имали такъв опит. Подобно на мъдреците и ние сме били далеч от Христа, без да знаем къде е Той и без дори да ни се е разкрил. Мие просто сме следвали звездата. Тази звезда е стремежът към премъдрост, към щастие, жаждата за съвършенство или чистота. Понякога такава една звезда може да бъде примерът на други хора, които уважаваме – възхищение от писатели или художници. Но неочаквано за нас тази звезда спира над Христос. Един от първите Свети Отци – Св. Юстин, бил философ. Той често казвал, че търси философията на настоящето и я открил в християнството. Колко хора са загубили Христа, търсейки смисъла на живота в разни философии, източни религии или дори в хороспокипе! Понякога пътят на другите хора може да ни се струва твърде странен. У нас се създава впечатлението, че в религията те търсят повече самите себе си, отколкото Христа; че търсят самореализация, успех, подобрение на материалното си положение, а не толкова помощ от Бога, утеха или просто да избягат от тежестта на трудностите в живота. Въпреки всичко ние не можем да съдим никого за това, а трябва да уважаваме пътя на другите хора – за тях това е звезда, която може би ще ги доведе до Христа. Трябва да признаем, че звездите, които ни водят до Бога, понякога са много земни – както блудният син, ние сме просто гладни, но благодарение на глада се завръщаме при Отца. Или както всички болни в Евангелието – ние просто искаме да оздравеем, но благодарение на болестта вървим след Христа. Това не означава, че всички наши земни желания са добри, това просто означава, че чрез тях Бог може да ни призовe, както чрез звездата призова тримата мъдреци.
Размишлявайки върху празника Богоявление, ние разбираме, че Христос е не само Младенецът в ясли, но Христос е и звездата, която ни показва пътя – неповторима за всеки от нас, чрез която, както пророчествувал Захария „посети ни от Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира” (Лк 1, 78-79).
Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: www.catholic-news.bg
