В очакване на Спасителя
Католическите обичаи по време на Адвента
Многообразни молитвени и празнични обичаи свидетелстват за предколедното време Адвента, което има дълга традиция в Църквата. Един от обичаите е молитвеното бдение на семейството, когато се е палила свещ като знак на очакването. Така от най-ранни времена хората се подготвяли за Рождество Христово. Всички други светлини били изключвани, а пламъкът на горящата свещ напомнял на хората, че очакваният Христос е истинската Светлина на света. Така очите се отвръщали от всички други светлини и се насочвали към истинската Светлина, която разсейва мрака на света.
Друг обичай бил да се прави венец от борови клонки, който всяка седмица се украсявал със свещ, а на Бъдни вечер в средата на венеца се поставяла една голяма свещ като символ на Христос Светлината и Господаря на вселената. Останалите свещи символизирали хората, които в дългите дни на очакването били озарявани от Божията светлина, предшестваща Истинската Светлина.
Във Франция имало обичай, който се разпространил в последствие в Западна Европа. От слама подготвяли мек подслон за Детенцето Исус, сламата символизирала молитвите и добрите дела. Всяка вечер в яслата всяко дете от семейството слагало по една сламка за всяка отправена към Бога молитва и за всяко сторено добро дело през деня. Така в деня на Рождество Младенецът имал подслон, направен от молитви и добри дела.
Поляците, украинците и другите славяни по време на Бъдни вечер слагали под покривката слама или сено, за да си припомнят, че всички радости по време на Рождество Христово идват от Детенцето Исус.
Тези обичаи ни напомнят, че Идването на Господа (Adventus Domini) продължава непрекъснато. Минал е вече историческият Адвент, когато Божият народ е очаквал да се изпълнят Божиите обещания. Сега очакваме последното идване на Господ есхатологичния Адвент. Очакването е било съществена част от всекидневието на ранната Църква, то е формирало нейния манталитет, начин на мислене и начин на живот. С нетърпение се е очаквало да се изпълнят времената до повторната лична среща с Христос.
Адвентът трябва да премине под знака на очакването, търсенето и откриването на Божиите тайни. Жан Маритен пише: “Към Бога не води само един път, както към оазиса в пустинята или към ново математическо правило чрез знанието и числата. Към Бога има толкова пътища, колкото крачки на земята и пътеки има към собственото ни сърце.” Най-важното е да запазим отворено сърцето си за срещата с Него. Затова Евангелието ни предупреждава да не оставяме този ден на среща да ни изненада. Ако бдим и се молим, когато дойде денят на последното идване на Христос, макар че ще бъдем уплашени от знаците на земята и небето, ще гледаме в бъдещето с надежда, понеже ще наближава нашето спасение.
отец Кшищоф Кужок
Из списанието „Гласът на Църквата”
