Грехът на Ева
отец Долиндо Руотоло
Жената изпада в грях, поради липса на любов към Бог. Тя всъщност вижда, че плодът е добър за ядене. Но как така отсъжда, че е добро за ядене това, което Бог й е забранил? Ако обичаше Бог с жива любов, пълна, дълбока, нямаше да бъде привлечена да направи тази оценка, която противодейства на нареждането, дадено от Него.
Ева гледа единствено собствената си изгода и въпреки че животът й се изчерпва в това да обича и да хвали Бог, тя отсъжда, че е по-добре да удовлетвори собствения си вкус, собственото си любопитство и собствената си гордост. Ако обичаше Бог наистина, щеше да изпита огромна радост, като Му поднесе дара на своята жертва и щеше да е толкова щастлива да бъде малка и смирена пред Неговото безкрайно могъщество. Но вместо това й е достатъчно тъжното предложение на сатаната, за да забрави за славата на Бог и да поиска да откъсне плода на едно материално удовлетворение.
Ева признава, че е измамена от змията на ада, за да отсъди, че плодът е добър, признава го, след като усеща ефекта на тъгата, дори и в тялото си. Този плод я разтърсва, притеснява и затъмнява съзнанието й, отнема й мира. Ако тя наистина обичаше Бог, нямаше да позволи да бъде измамена, понеже всяко друго обещание, противоречащо на Господ, би провокирало в сърцето й бурна реакция. Поддава се лесно на измамата, защото любовта й не е достатъчна, за да може да я отхвърли. Ако обичаше Бог наистина, нямаше да желае да познае доброто и злото, и почти да измести Божественото величие, щеше да й е достатъчно да обича само Бог и да дари на Него цялата си душа.
Източник: http://www.dolindo.org/opere.html
Превод от италиански: Мария Станева
