Дева Мария и апостолите
Радостта, която Възкръсналият Христос донесъл на апостолите била за късо време. В деня на Възнесението те Го виждат да се разделя с тях, отлитайки на небесата. Те наново се почувствали самотни. Страхът от юдеите ги обзема. Заповедта на Учителя е да не напускат Йерусалим, докато не получат Духа на утешението. Страхливи по природа апостолите нямали смелостта да останат в града. Тогава Дева Мария ги събира около себе си, като се отправят към мястото, където са прекарали Тайната вечеря.
До онзи момент Дева Мария е била скрита, даже непозната, но от него момент ролята й става голяма.
„Ето, майка ти!“ -Мария разбира, че е Майка на апостолите, Майка на Църквата и като такава задължена да се грижи за нея. Апостолите са изплашени – тя ги окуражава, изгубили са надежда, Мария ги подкрепя, насърчава, ободрява, като им припомня с каква мъжественост обичният й Син понесъл страданията. Тя ги приютява при себе си и те започват да се молят.
Цели нощи неуките рибари слушат Марийните слова, повтарят сърдечните молитви, които кънтели по девствените й устни. Как леко им ставало на душата! Облаците на съмнението се разпръсват и те чувствали спокойствието, което ги обзема. Те очакват с бодрост обещания Утешител и в деня на Петдесятница, Христос го изпраща, и Духът на истината затвърдява разклатената им вяра.
Дева Мария изпълнила първата си мисия към младата и неукрепнала Църква.
На Голгота тя е провъзгласена за Майка, не само на Апостолите, но и на всички хора по света. Сърцето й затуптява с нова любов към всички хора. Тя е Майка на праведните и същевременно Майка на грешниците, Майка на добрите, Майка на лошите, Майка на онези които работят за разпространението на Божието царство, но също така и на онези, които са против това царство. В сърцето на Дева Мария намират подслон всички хора, даже и онези, които са разпънали Христа.
Това извънредно майчинство, да обичаш неприятелите на Сина си, изисква специални благодати. Тези благодати тя получава от Свети Дух.
Девата е нашата Майка! Колко утешителна е истината, че на небето имаме една любяща Майка, която бди над нас!
Дева Мария не отказва посредничеството си на тези, които я молят за помощ. Подобно на апостолите да се приютим до Марийния скут и така заедно с нея да се молим.
Благословена е молитвата, в която Дева Мария участва!
ПРИМЕР:
През една свежа пролетна утрин – ни разказва енористът на Домазан – пътувах, опиянен от пролетната красота, с броеница в ръка към светилището „Света Богородица на благодатта“. След като изкачих красивия хълм, малката църквичка се показа и аз влязох както всеки път, да се помоля. Тайнствена тишина се носеше в храма. Бях учуден, когато пред олтара съзрях един белобрад старец и един младеж, коленичили заедно, да се молят. Кой може толкова рано да е дошъл?
След малко те излязоха и аз ги последвах до изхода с желание да проведа разговор.
-Този младеж – ми каза старецът – е мой син. Беше войник. Преди заминаването ние дойдохме да се помолим на Дева Мария. Аз я молих всеки ден, идвайки в светилището да го предпази и да се завърне жив и здрав.
-Един ден – продължи развълнувано младежът – лежах в окопа. Врагът изпращаше снаряд след снаряд. Тайнствен глас ми казваше да се преместя в съседния окоп. Само миг и животът ми бе свършил. Вдигнах очи с благодарност към небето. Без съмнение Дева Мария ме предпази. Нищо извънредно в случая – заключи младежът – и други са се спасявали, но аз дължа спасението си на молитвите, които татко и аз молихме всеки ден …
-Колко хубаво – заключава свещеникът – да се препоръчваме на Марийното покровителство!
Из книгата „Майска набожност”, съставена от отец Петър Изамски.
