Джендър идеологията руши люлката на човечеството – семейството

Отец Дариуш Око (1)

С отец Дариуш Око, доцент в Папския университет „Йоан-Павел II“ в Краков, разговаря Анна Чихоблажинска. Цялото интервю е поместено в списанието “Гласът на Църквата”, брой 3, 2014 г. Тук публикуваме само част от него.

 В медииите непрекъснато се появяват нови и нови термини: джендър, джендър идеология, джендър тоталитаризъм, дженър философия… Какво означава терминът джендър и защо е толкова опасен?

– Би трябвало да говорим не за „джендър философия“, а по-скоро за „джендър идеология“. Философията е радикално търсене на истината и доброто, докато идеологията е средство за безскрупулна битка за нечии интереси за сметка на истината и доброто. Тя обслужва определени интереси и задоволява егоистичните стремежи на определена социална група, дори с цената на това да причинява големи вреди на останалите обществени групи. (…)

Самото название произлиза от английската дума gender, в миналото употребявана като граматически термин за „род“, за разлика от думата „sex”, която се е отнасяла за биологичния пол. Днес думата „джендър“ основно се прилага за определяне на половете от гледна точка на културната им обусловеност. Основната аксиома на тази идеология е, че нашата полова принадлежност се определя преди всичко не биологично, а културно в процеса на възпитание, което означава, че ние не се раждаме като човешки същества от мъжки или женски пол, а биваме конструирани като такива след раждането си. Върху това джендър идеолозите изграждат своята теория, това е нейният крайъгълен камък. Те настояват, че нашата сексуална идентичност не е резултат на природна даденост, а на културна обусловеност, и поради това може да се твърди, че тя е наше изобретение и дори някакъв вид наша фантазия. Поради това тя е напълно разтегливо понятие и може да бъде формирана в процеса на възпитание, най-добре в съответствие с джендър идеологията. Този възглед задвижва цяла лавина от последствия – щом нещо толкова природно и очевидно като половете се формира от културата и е въпрос само на договаряне, тогава всичко останало може да се определи по същия произволен начин. (…)

– Какво стои в основата на тази арогантност?

– Духовните нагласи на създателите на джендър идеологията. Преди всичко това са леви атеисти, лефтисти. Атеизмът се основава на фундаментално погрешното допускане, че Бог не съществува. Негово последствие е погрешното разбиране за човека и светa. (…)

Днес училището се превръща в особено бойно поле …

– Да, след неуспеха да се наложат хомосексуалните двойки, борбата се съсредоточи върху училището. Поддръжниците на джендър идеологията искат да наложат сексуално възпитание, съобразено с програмата на джендър идеолозите (тоест на хора със сексуални отклонения), което да бъде задължително за всички. В техните книги е забранено да се употребяват думи като „майка”, „баща”, „семейна двойка”, „вярност”, но се налагат изрази като „родител A”, „родител B”, „партньорство до края на живота”. Най-общо тази програма е основна върху изключително примитивна антропология, която редуцира любовта до физиология, пропагандира секс без никакви ограничения – невероятни промискуитет (безразборно избиране на интимни партньори – бел. ред.) и безнравственост. Това ми е много добре известно от различни западни страни, в които съм прекарал общо 10 години. По време на такива уроци например в Базел, Швейцария, на 4-годишни деца се раздаваха като играчки изкуствени пениси (…) и вагини. Това се прави, защото според джендър идеолозите сексът трябва да се преподава в ранните години от живота. Родители, които не изпращат децата си на тези уроци, подлежат на затвор и отнемане на родителските права.

Само този факт е достатъчен, за да разберем с кого всъщност си имаме работа. Очевидно е, че се осъществява сатанински план: покваряване и атеизъм чрез сексуализация. Хората, обладани от секса, изискват от останалите да живеят по същия начин. Това е особено опасно, защото разрушава дома на човечеството, накърнява или прави невъзможно развитието на човешкия род, разрушава бъдещето на семейството. В следствие на такова възпитание младежта лесно се поддава на промискуитет, пристрастява се към секса, става неспособна да вярва, да встъпи в брак и да създаде семейство. От такава гледна точка джендър идеологията е много по-лоша от болшевизма, защото той разрушаваше само социалните и икономическите връзки, докато джендърът разрушава човечеството и семейството. Да се въвежда в училище джендър идеологията, е все едно да се въведат задължителни уроци по порнография – това е ужасно насилие върху детската душа, което може да разруши цялото й бъдеще, нечувано посегателство срещу достойнството и човешките права на детето и неговите родители. (…)

– Но какво може да направи обикновеният човек, който непрекъснато е атакуван от тези идеологии?

– Преди всичко той трябва да не им обръща внимание, както се беше научил да не обръща внимание на комунистическата пропаганда, и да разбира всичко наопаки. Когато преди четвърт век комунистическите медии хвалеха някого, ние си мислехме, че той трябва да е човек, който живее по извънредно отвратителен начин. Също така, когато някой беше атакуван изневиделица, ние решавахме, че това трябва да е изключително благороден и ценен човек. Днес, когато най-мощните медии са в ръцете на посткомунистите, ситуацията е подобна. Когато те популяризират хомосексуализма и атакуват Църквата с такава огромна омраза, ние трябва да търсим – така, както някога търсихме нелегалния самиздат – други, не толкова мощни, но правдиви медии, например католическия седмичник „Неделя”. Тази критичност и търсенето на подходящи източници на истина са много важни – в противен случай производителите на лъжи ще станат господари на нашите умове и на нашите сърца. Също така е необходимо да вземаме мъдри политически решения, за да предпазим или да отклоним хората от сляпото подчинение на властта, когато тя не се държи адекватно на реалността. Нужно е и да се включим в политиката, защото ако честните хора я отбягват, ще ни управляват порочни хора и дори престъпници, които, след като дойдат на власт, лесно могат да доминират над цялото общество и всички негови институции.

(…)

 Из “Гласът на Църквата”, брой 3, 2014 г.

Превод: проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева

(1) Отец Дариуш Oкo, роден през 1960 г. в Освиенцим, е свещеник в диоцеза на Краков, доцент по философия и доктор по теология, преподава в Департамента по философия на Папския университет „Йоан-Павел II“ в Краков.

Сподели
Share
Share
Share