Жените са надежда за един по-човешки свят
Раниеро Канталамеса
„А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.” (Йоан 19, 25)
Засега да оставим настрана Мария, майка Му. Нейното присъствие на Голгота не изисква обяснение. Тя е „Неговата Майка“ и това обяснява всичко. Майката няма да остави детето си, дори осъдено на смърт. Но защо са били там другите жени? Кои са били те и колко са били там? Евангелията посочват имената на някои от тях: Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, след Саломе, майката на синовете на Зеведей, една Йоанна и една Сузана (Лк. 8,3). Тези жени следват Исус от Галилея. Те са до Него, плачейки, по пътя към Голгота (Лк. 23, 27-28). На Голгота гледат отстрани (тоест от възможно най-близкото разстояние, което е позволено), а оттам скоро ще Го последват до гроба, смесени с тълпата, заедно с Йосиф от Ариматея (Лк. 23, 55). Този факт многократно е потвърден и е много необичаен, за да го подминем набързо. С намек за мъжко снизхождение ги наричат „благочестивите жени“, но те са повече от „благочестиви жени“ – те са по-скоро „смели майки“. Смело се изправят срещу опасността, която се състои в явното заставане на страната на осъдения на смърт. Исус казва: „Блажен е оня, който не се съблазни поради Мене” (Лк. 7, 23). Тези жени са единствените, които не са се усъмнили в Него.
От известно време оживено се дискутира кой е пожелал смъртта на Исус. Дали ръководителите на евреите или Пилат, или и първите, и вторият едновременно. Във всеки случай едно е сигурно, искат го мъжете, а не жените. Никоя жена не е замесена, дори и косвено, в издадената присъда. Също и единствената жена езичница, споменатата жена на Пилат, не е участвала в тази присъда (Mт. 27, 19). Разбира се, Исус е умрял и за греховете на жените, но в исторически план само те могат да кажат: аз съм невинна за кръвта на Тоя праведник (срв. Мт. 27, 24). Един от признаците, потвърждаващи историческата истинност и надеждност на Евангелието, е начинът, по който в него са представени вдъхновените автори и други мъже, които на фона на изключителното отношение на жените се представят много слабо. Кой би искал да увековечи паметта на конфузната история на собствения си страх, бягство, отричане, което става още по-срамно в сравнение със смелото поведение на няколко бедни жени? Кой, повтарям, ще се съгласи, ако не е задължен да го направи заради истинността към историята, която се оказа безкрайно по-голяма от собствената му слабост?
Винаги ни питат как е възможно „благочестивите жени“ да са първите, които са видели възкръсналия Господ и са получили заръка да съобщят за това на апостолите. Това е най-сигурният начин да се подкопае доверието във Възкресението. Свидетелството на жените не е било от значение в съда. Затова може би в дългия списък на тези, които са видели Възкръсналия, представен от св. Павел, не се споменава нито една жена (срв. 1Кор. 15). Същите апостоли в началото възприемат думите на жените за „празни женски приказки“ и не им вярват (Лк. 24, 11).
Античните авторите са смятали, че знаят отговора на този въпрос. Жените, казва Романо Мелоне в своя химн, видели Възкръсналия първи, тъй като жената Ева първа съгрешила!(1) Но истинският отговор е различен: жените първи видели Възкръсналия, защото последни са Го оставили мъртъв, а дори и след смъртта са дошли да донесат благовонно масло на гроба Му (Mк. 16, 1). Ние трябва да се запитаме по отношение на това: защо жените са се противопоставили на скандала при кръста? Защо са останали близо, когато всичко е изглеждало обречено и дори най-близките Му ученици Го изоставят и планират да се върнат у дома? Отговорът по-рано ни дава Исус, когато отговаря на Симон и разказва за грешницата, която е измила и целунала краката Му: „Тя обикна много“ (Лк. 7, 47). Жените следват Исус заради самия Него, от благодарност за доброто, което са получили от Него, а не с надеждата, че близо до Него ще направят кариера. На жените не са обещани „дванадесет престола“, те не са поканени да заемат място от дясната и лявата страна в Неговото царство. Следвали са Го, както е писано: „да Му услужват“ (Лк. 8, 3, Mт. 27, 55). Те единствени, след Неговата майка Мария, приемат духа на Евангелието. Вървят, водени от гласа на сърцето, и не са излъгани.
В този момент тяхното присъствие до Разпнатия и Възкръсналия съдържа урок от жизненоважно значение за нас днес. Нашата цивилизация, доминирана от технологиите, се нуждае от сърце, за да може човек да оцелее в нея, без да отчуждава всичко. Ние трябва да дадем повече пространство на „аргументите на сърцето“, ако искаме да избегнем това състояние, в което нашата планета, засегната от парниковия ефект, ще падне духом в ледената епоха. В това отношение, за разлика от много други области, техниката не е много полезна. От известно време се работи върху компютърен модел, който „мисли“, и мнозина смятат, че той ще бъде успешен. Но досега ни-кой не е проектирал компютър, който „обича“, който се трогва, който посреща човека с чувства, като прави по-лесно да обичаш, както улеснява пресмятането на разстояния между звездите, измерва движенията на атоми или съхранява данни.
За съжаление, потенциалът на интелекта и познавателните способности на човека не вървят ръка за ръка с увеличаване на възможността да се обича. И дори изглежда, че последната не означава нищо, а ние знаем, че щастието или нещастието не зависят толкова много от състоянието на знание или незнание, колкото от способността да обичаш или от липсата на такава, да бъдеш обичан или да не изпитваш любов.
Причината за това е проста: ние сме създадени „по образ и подобие на Бога“, а Бог е любов, Deus сaritas est! Не е трудно да разберем защо сме толкова заинтересовани да трупаме повече и повече знания и толкова малко правим, за да се увеличи умението ни да обичаме: познанията автоматично се превръщат във власт, а любовта – в служене. Една от най-модерните фобии е обожествяването на IQ, коефициента на интелигент-ност. За да се прецизира, се използват много методи за неговото изчисляване. Но кой се занимава с това да изчисли „коефициента на сърцето“? А нали само любовта освобождава, спасява, докато науката, жаждата за знание сами по себе си могат да доведат до отхвърляне. Такова е заключението във „Фауст“ на Гьоте, такива са и думите на главния герой в един съвременен филм, който в символична сцена, приковавайки към пода ценни книги от библиотеката, казва: „Всички книги на света не си струват дори и миг внимание“(2). А св. Павел пише: „Знанието възгордява, а любовта назидава“ (1Кор. 8, 1). „Без любов – ни напомня Папата по време на месата за Светия Кръст – в човека цари тъмнина.“
Изминали са различни епохи с опитите им да назоват човека: homo erectus (прост), homo faber (занаятчия, строител), чак до homo sapiens sapiens, тоест най-умният. Днес трябва да си пожелаем най-сетне за човечест-вото да настъпи ерата на жените: ерата на сърцето, на състраданието, най-накрая тази земя да престане да бъде „цветна леха, която върши много жестокост“(3).
Отвсякъде се чуват гласове, които искат да предоставят на жените по-голямо пространство. Но нека да не се заблуждаваме, че „безсмъртния чар на женствеността ще ни спаси“(4). Всекидневният опит показва, че една жена може да „ни въздигне нагоре“, но може да доведе и до нашето падение. Тя също има нужда да бъде спасена от Христос. Но е сигурно, че ако вече е била изкупена от Него и „освободена“, на човешко равнище може да допринесе за спасението на нашето общество от някои прояви на вкорененото зло, от което е заплашено: насилие, жажда за власт, духовно безразличие, презрение към живота. Тук просто трябва да се избегне повтарянето на старата грешка на гностиците, според които жената, за да се спаси, трябва да престане да бъде жена и да се превърне в мъж (5). Този предразсъдък, дълбоко вкоренен в културата, се дължи в крайна сметка и на самите жени. За потвърждение на достойнството си са повярвали, че е необходимо да приемат мъжкото поведение или поне да минимизират разликата между половете, свеждайки я до произве-дение на култура. „Човек не се ражда жена, жена се става“, твърдеше една знаменитост, представителка на тази тенденция (6).
Колко трябва да сме благодарни на „благочестивите жени“! През целия път към Голгота техните ридания са били единственият приятелски звук, който е стигал до Спасителя. Когато е висял на кръста, техните очите са били единствените, които са Го гледали с любов и състрадание. Византийската литургия е почела благочести-вите жени, като им е посветила една от неделите на литургичната година, втората след Възкресението, която носи името „Неделя на жените мироносици”, тоест тези, които са занесли миро. Господ се радва, че Църквата почита жените, които са Го обичали и са повярвали в Него приживе. На едната от тях –тази, която излива в краката Му ароматно масло – изрича това изключително пророчество, което се повтаря през вековете: „Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори“ (Мт. 26, 13).
Благочестивите жени не са ни дадени само за да им се възхищаваме и да ги честваме, а също за да ги следваме. Св. Лъв Велики казва, че „страстите Христови ще продължат до свършека на света“(7), а Паскал пише, че „Христос ще се мъчи до края на света“(8). Това страдание се простира върху всички членове на Тялото Христово. Наследници на „благочестивите жени“ са редица жени, религиозни и светски, които днес са в опора на бедните, на болните от СПИН, на затворниците, на отхвърлените от обществото. На тях – вярващи и невярващи – Христос казва: „На Мене сте го направили“ (Мт. 25, 40). Не само заради ролята, която са изиграли по време на Страданието на Христос, но и заради отношението им към Възкресението благочестивите жени са пример за християнските жени днес. В Библията в почти всеки параграф се среща Божията заповед „иди!“ или „идете!“, адресирана към различни хора. Тези думи са казани на Авраам, на Мойсей („Иди, Мойсей, в Египетската земята…”), на пророците, на апостолите: „Идете по целия свят и проповядвайте Благовестието на всяка твар!”
Всички тези покани, за съжаление, са отправени към мъжете. Има само едно „идете!“, насочено към жените, то е адресирано към тези, които носят благовонни масла на сутринта на Великден: Исус им каза: „Идете, кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят” (Мт. 28, 10). С тези думи ги прави първи свидетели на Възкресението, „шампиони на шампионите“, както ги нарича древният автор (9).
За голямо съжаление, поради погрешното схващане и идентифицирането й с грешницата, която е измила нозете на Исус (Лк. 7, 37), Мария Магдалена се превръща в обект на безкрайни стари и нови легенди и в изкуството е представена само като „покаялата се”, а не като първия свидетел на Възкресението, „апостол на апостолите“, както я описва св. Тома Аквински (10). „И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му“ (Мт. 28, 8).
Християнски жени, продължавайте да носите на нас свещениците, наследници на апостолите, тази блага вест: Учителят е жив! Възкръсна! Очаква ни в Галилея, там, където отивате, не се страхувайте! Продължа-вайте този изтънчен диалог, който Църквата води с Мария Магдалена в Пасхалната последователност: Mors et vita duello conflixere mirando: dux vitae mortus regnat vivus (Смъртта се сблъска с живота по един прекрасен начин: Господ на живота, умрял царува над живите). Животът победи смъртта: това се е случило с Христос, също така един ден ще стане с наше участие. Заедно с всички жени с добра воля, вие сте надежда за един по-човешки свят. Към първата сред „благочестивите жени“ и техния несравним пример, към Майката на Исус, ние се обръщаме с древната молитва на Църквата: „Света Дево, спомни си за бедните, подкрепяй слабите души, утешавай слабите: моли се за твоя народ, застъпвай се за духовенството, моли се за жените, които са ти отдадени“: Ora pro populo, interveni pro clero, intercede pro devoto femineo sexu (11).
Из “Гласът на Църквата”, 2014 г., брой 3, ст.15.
Превод: Десислава Танчева
Бележки:
(1) Романо Мелоне, Химни, 45, 6.
(2) Във филма „100 гвоздея“ на Ермано Олми.
(3) Данте Алигери, Рай 22 стих 151.
(4) В. Гьоте, край на II част: „Das Ewig-Weibliche Zieht Uns Hinan”.
(5) Срв. Коптийско Евангелие на Тома 114; откъси от Теодор, 21, 3.
(6) Симон дьоБовоар, Вторият пол (1949).
(7) Св. Лъв Велики, Проповеди 70, 5 .
(8) Бл. Паскал, Mисли 553
(9) Григорий Антиохийски, Литургия за жените мироносци 11.
(10) Св. Тома Аквински, Koментар към Евангелието на св. Йоан, XX, 2519.
(11) Антифон Магнификат, тeкстове за Пресветата Богородица
