Животните на отшелника (разказ за борбата против греха)
Един отшелник живеел в планината и извършвал своя духовен подвиг чрез пост и молитва. Всички хора от близкото село го познавали. Когато ходели да разговорят с него, те се впечатлявали от това, че божият човек казвал винаги, че е много зает. Затова те били в недоумение и един ден го запитали какво толкова има да върши в своето уединение.
Той им отговорил:
–Трябва да обуздавам два сокола, да дресирам два орела, да възпирам два заека, да бдя над една змия, да товаря едно магаре, и да озаптявам един лъв.
– Тук наоколо не виждаме жива душа. Къде са животните, за които говориш?
Тогава отшелникът дал такъв отговор, че бил разбран от всички.
– Тези животни живеят вътре в нас.
Двата сокола се спускат стремглаво към всичко което видят, било то добро или лошо. Аз трябва да ги обуздавам, за да се научат да се спускат само към добрите неща. – Това са моите очи.
Двата орела с опасните си нокти нараняват и унищожават… Аз искам да ги дресирам, за да се научат да градят, а не да рушат. – Това са моите ръце
А зайците ходят където им хрумне, винаги гледат как да избягат от трудните ситуации. Аз трябва да ги науча да бъдат търпеливи когато дойдат проблемите и изпитанията. – Това са моите крака
Най-трудно е за мен да бдя над змията, защото винаги е готова да нападне и да ухапе тези, които се намират близо до нея. И ако не я контролирам тя нанася големи щети. – Това е моят език.
Магарето е много упорито и не иска да си изпълнява задълженията, обича да почива и не иска да носи товара с ежедневните отговорности. – Това е моето тяло.
И накрая трябва да озаптявам лъва, защото той все иска да бъде цар, да бъде най-важния. Той е много суетен и горделив. – Това е моето сърце.
РАЗМИШЛЕНИЕ
Наближава Страстната Седмица, по време на която възпоменаваме Страданието на нашия Господ Исус Христос. Това е най-важната за нас седмица, защото предшества Пасхалното Тридневие – сърцето на Богослужебната година.
Христос се пожертва за нас, за да изкупи нашите грехове. Изкуплението – моето и твоето изкупление – е нещо, което е коствало много на Спасителя. Затова Църквата през тези дни често повтаря следните думи: „Христос възнесе нашите грехове на кръстното дърво, та като умрем за греховете да живеем за правдата. Чрез Неговите рани се изцерихме”. А на всяко спиране на Кръстния Път се обръщаме към Божията Майка с думите: „Свята Майко, туй стори, щото раните Господни да се запечатат във сърцето ми”.
Най-голямото зло на този свят е грехът, защото чрез греха ние се превръщаме в съвременните мъчители на Христос. Ако Христос е на първо място в нашия живот, то тогава голямо зло е всичко това, което ни отдалечава от Него и от Неговото учение.
Св. Жан Мари Виане казва, че „Страданията, които юдеите причинили на Христос не са нищо в сравнение със страданията, които му причиняват християните със смъртните грехове”.
И така, нека водим непрестанна борба с нашите греховни наклонности, защото това е нашето призвание като християни – да умрем за греха и да живеем за Бог. Да бъдеш християнин означава да бъдеш войн на Христос, войн, който се бори не срещу другите, но със себе си.
Ако в един момент от живота се откажем да водим тази духовна борба, ние рано или късно ще се отклоним от Христос и ще се превърнем в Негови предатели и предатели на Църквата.
Затова, нека да постоянстваме в духовната борба, водени от вярата, надеждата и любовта.
Съставител: редакцията на сайта „Семейството – домашна църква”
