Защо е важно да се изповядваме?

На този въпрос отговаря Папа Франциск по време на разговор с италианския журналист Андреа Торниели.

Андреа Торниели: Защо е важно да се изповядваме? Вие бяхте първият папа, който го направи публично по време на великопостната покаятелна литургия в „Свети Петър“… Но не би ли било достатъчно в крайна сметка да се покаем и да поискаме прошка сами, да се разберем насаме с Бог?

Сам Исус е казал на своите апостоли: „На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Йоан. 20: 19-23). Следователно апостолите и техните наследници – епископите и техните сътрудници, свещениците, стават инструменти на Божието милосърдие. Действат in persona Christi (1). Много хубаво е това. Има дълбоко значение, защото ние сме социални същества. Ако ти не си способен да говориш за твоите грешки с брата си, бъди сигурен, че не си способен да говориш за тях и с Бог, и така накрая ще се окаже, че се изповядваш на огледалото, пред самия себе си. Ние сме социални същества и прошката има и социално отражение, защото човечеството също, моите братя и сестри, обществото, биват ранени от моя грях.

Изповедта пред свещеник е начин да положа живота си в ръцете и в сърцето на друг, който в този момент действа в името и от името на Иисус. Това е начин да бъдем конкретни и истински: да се изправим срещу действителността, гледайки друг човек, а не себе си, отразени в огледало.

Преди да промени живота си и да осъзнае, че трябва да стане воин Христов, свети Игнаций е участвал в битката при Памплона. Воювал е във войската на краля на Испания Карл V и се е сражавал срещу френската войска. Ранили го тежко, мислел, че ще умре. На бойното поле в този момент нямало свещеник. Тогава той повикал свой боен другар, изповядал му се, казал на него греховете си. Другарят му не могъл да му даде опрощение, той бил мирянин, но потребността да застане пред някого другиго в момента на изповедта била така осезаема, че решил да постъпи по този начин. Това е хубав урок. (…)

Из книгата на Папа Франциск, Името на Бог е милосърдие, изд. Сиела, София 2016г., 33-34.

(1) Понятие в доктрината на Католическата църква, според което по време на Литургията свещеникът или епископът се персонифицира (in persona) с Исус Христос. – Б. консулт.

Сподели
Share
Share
Share