И се чудеше на неверието им
Размишление за неделното Евангелие (XIV неделя-B)
Евангелски текст
Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха. Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. (Марко 6, 1-6).
Размишление върху Евангелието.
Исус отива в родината си и в съботния ден захваща да поучава в синагогата. И мнозина, които Го слушат, остават учудени. Но това не е учудване, което води до вярата, а точно към неверието. От една страна се учудват на това, което Той казва, от друга – не вярват в Него, поради сиромашкия Му произход. Жителите на Назарет познават хората от семейството на Исус. Считат ги за незначителни, за недостатъчно издигнати в обществото, за бедни, без никакво влияние в управлението на властта. Не вярват в Исус, защото произходът Му не е благороднически, висок, знатен.
Жителите на Назарет забравят, че всеки човек е съставен от едно и също. Че всеки човек е направен от земна пръст. Всеки човек е пръст, кал, нищо в сравнение с Бог. И ако човек иска да направи нещо за своя Господ, трябва да поиска от своя Бог да го вземе, както взе пръстта на първия човек, да го замеси, да го напои със Своя Дух, да го изпълни със Своята сила и истина. Без това изпълване или изливане на Бог в същността на човека, никое Божие дело няма да може да бъде изпълнено у човека. Без Бог, Който да е запълнил изцяло човека, не съществуват нито неговите пророци, нито неговите царе, нито неговите свещеници. Това важи и в случаите, когато Господ призовава. Призваният човек е просто пръст, взета от земята. Господ я взема, замесва я, изпълва я със своя Свети Дух, влага в нея своето Слово, излива Сам Себе си в това, което е призвал и всичко, така сътворено от Бог, може да изпълни делата Господни. Жителите на Назарет би трябвало да знаят тези неща. Ако зависеше от пророк Самуил, Давид никога нямаше да стане цар на Израил.
Господ казва на Самуил: докога ще тъгуваш за Саула, когото Аз отхвърлих, да не бъде цар над Израиля? Напълни рога си с елей и иди; Аз ще те пратя при витлеемеца Иесея, защото между неговите синове Си огледах цар. Тогава Самуил рече: как ще ида? Саул ще чуе и ще ме убие. Господ каза: подкарай от стадото си една телица и кажи: дойдох да принеса жертва Господу; покани и Иесея (и синовете му) на жертвата; Аз ще ти кажа, какво да правиш, и ти ще Ми помажеш оногова, когото ти посоча. И Самуил стори, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, стареите градски разтреперани излязоха да го посрещнат и попитаха: с мир ли идеш? И той отговори: с мир; дошъл съм да принеса жертва Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвоприношение. И освети той Иесея и синовете му и ги покани на жертвата. И когато те дойдоха, той, щом видя Елиава, рече: бездруго, този е пред Господа Негов помазаник! Но Господ рече на Самуила: не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах; Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. И повика Иесей Аминадава и го доведе при Самуила, и рече Самуил: и тогова не е избрал Господ. Иесей доведе Сама, и Самуил рече: и тогова не е избрал Господ. Тъй Иесей доведе при Самуила седемте си сина, но Самуил рече на Иесея: никого от тия не е избрал Господ. Самуил попита Иесея: всичките ти ли деца са тука? Иесей отговори: остава още най-малкият; той пасе овците. И рече Самуил на Иесея: прати, та го доведи, защото няма да седнем да ядем, докле той не дойде тука. Тогава Иесей прати, та го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и приятно лице. И Господ рече: стани, помажи го, защото това е той. Самуил взе рога с елей и го помаза посред братята му, и Дух Господен почиваше върху Давида от оня ден и насетне. След това Самуил стана и отиде в Рама. (1 Царства 16, 1-13)
Исус се чуди на неверието им, понеже са невежи за Божиите неща. Ходят в синагогата, но се държат така, сякаш не са ходили. Живеят вън от Свещената история.
Същият риск съществува и днес за всеки един християнин. Защото може да бъде християнин, но вън от Евангелието, вън от вярата.
Дево Марийо, Майко на Изкупителя, ангели и всички светци, помогнете ни да бъдем свидетели на Евангелието.
Източник: https://www.qumran2.net/parolenuove/commenti.php?mostra_id=35048
