Какво казва Католическата Църква за хомосексуалността?

Катехизис на Католическата Църква, параграфи 2357-2359

Хомосексуалност означава взаимоотношение между мъже или жени, които изпитват полово влечение изключително или преоблада­ващо към лица от същия пол. Тя има много разнообразни форми през вековете и в различните култури. Психическият й генезис в по-голямата си част не е обяснен. Светото Писание я представя като те­жък разврат (1). Преданието винаги е заявявало, че „актовете на хо­мосексуалност са вътрешно порочни и безпътни“. Те са противни на естествения закон. Те отнемат от половия акт дара на живота. Те не са плод на допълнителна емоционална и истинска сексуалност. Те не биха получили одобрение по никакъв начин.

Значителен брой мъже и жени проявяват дълбоко вкоренени хомосексуални наклонности. Тази наклонност, обективно объркваща, представлява изпитание за по-голямата част от тях. Те трябва да се приемат с уважение, състрадание и деликатност. Затова по отношение на тях трябва да се избягва всяко клеймо и несправедлива дискри­минация. Тези хора са призвани да изпълняват Божията воля в своя живот и, ако са християни, да присъединяват към жертвата на Кръ­ста на Господа трудностите, които те могат да срещнат вследствие на своето положение.

Хомосексуалистите са призвани към целомъдрие. Чрез доб­родетелите на самообладанието, възпитаващи към вътрешна сво­бода, понякога с подкрепата на безкористно приятелство, чрез мо­литвата и благодатта на тайнствата те могат и трябва да се добли­жат постепенно и решително към християнското съвършенство.  

(1) Вж. Битие, 19:1-29; Рим. 1:24-27; 1 Кор. 6:9-10; 1 Тим. 1:10.

Сподели