Католически свещеник протестира срещу абортите пред Народното събрание
В началото на месец октомври Сдружението „Избор за живот” (https://www.pro-life.bg/bg) организира протестна демонстрация срещу абортите пред Народното събрание. Защитниците на живота, някои от които майки с бебешки колички, обявиха, че абортът спира биещо сърце и настояха за законодателни мерки срещу лесния достъп до легални аборти по желание. Според тях държавата подкрепя детеубийството, което „буквално заличава народа ни”. И в това има резон, защото според статистиките в България всяка година се извършват 30 000 аборта.
Важно е да се отбележи, че сред участниците в протеста беше и отец Марчин Грец, католически свещеник от Софийско-Пловдивска Епархия. Присъствието на този духовник е един пример за това как всички хора, а особено християните, са призвани да защитават достойнството на човешкия живот от зачеването до естествената смърт.
Малко бяха медиите, които отразиха този протест, но сред тях беше и Горан Благоев, който на 21 октомври посвети на тази тема почти цялото предаване „Вяра и общество”.
Протестът срещу абортите поражда в нас много въпроси, на които можете да намерите отговор в предаването „Вяра и общество”. Тук се спираме само върху въпроса „Абортът убийство ли е, или не?”
Съвестта на всеки човек – било то вярващ, или не – ни казва, че абортът е убийство. Но понеже днес съвестта на мнозина е замъглена, имаме голяма нужда от някой, който да издигне глас и да застане на страната на истината.
Относно аборта Католическата Църква казва: „Човешкият живот трябва да бъде безусловно почитан и пазен още от момента на зачатието му… Още от първи век Църквата укорява моралното зло на всеки предизвикан аборт. Това учение не е променено. Прекият аборт, т.е. желаният като цел или като средство, сериозно противоречи на нравствения закон” (Катехизис на Католическата Църква, 2270-2271). Думите „сериозно противоречи на нравствения закон” означават , че абортът е смъртен грях.
След като цитирахме Катехизиса, ви предлагаме и откъс от трогателната проповед на един ревностен свещеник:
„Доказано е, че детето от своето зачатие е съпричастно с живота на майка си. То улавя от своя първи миг, та до самото си раждане всички нейни преживявания. А можете ли да си представите какво изпитва това дете, когато в главата на майка му се загнезди мисълта да се освободи от него. Нека за малко, за малко се опитаме да погледнем на това безпомощно същество, което час подир час, ден подир ден развива своята същност в утробата на майка си. (…)
И така, притворете очи и си представете това малко същество в утробата на своята майка и огромното му желание да изживее своя живот, животът, даден му от Бога. На фона на тази картина слушайте и думите: „Майко, аз исках да ти кажа, че те обичах и преди моето раждане. Но изведнъж аз усетих студ, студ, който идваше от сърцето ти, защото в него вече се беше разположила безсърдечната ти мисъл да се освободиш от мене. Малкото ми сърце се свиваше от болка. Малкият ми мозък не искаше да приеме този факт, че ти не ме желаеш. И в мига, в който железните нокти се доближиха до тялото ми, аз неистово закрещях: Мамо, недей! Мамо, спаси ме! Но нямаше кой да ме чуе. Когато железните клещи се впиха в тялото ми като зъби на хищник, закрещях още по-силно: Майчице, не ме убивай, майчице, пощади ме! Но всичко беше напразно. Ти не чу, майко, как хрущяха все още неукрепналите ми кости, когато безжалостно ме разкъсваха железните клещи, как чупеха те ръцете ми-ръцете, с които исках да те прегръщам, как трошаха те краката ми-краката, с които исках да тичам на воля пред твоите очи, как откъснаха те главата ми-главата, която исках да положа до твоята, на твоето рамо. Колко много исках да се притисна със сърцето си към гърдите ти, но студеното желязо го изтръгна. Как исках да ме носиш в топлите си ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ, без дори да погледнеш лицето ми. Майко, защо? Дори в този миг си казах: защо не съм заченато в утробата на вълчица. Тя би ме носила с любов като свое любимо същество, като свое съкровище …” (пълният текст на проповедта може да намерите тук: https://robor.co/2014/01/25/91/).
Това е гласът на беззащитните малки човешки създания. Не е вярно, че човекът започва да съществува след третия месец от зачеването. Дори ембрионът е човек, защото притежава цялата генетична информация (така нареченото ДНК), от която зависи бъдещето му развитие.
Да се вслушаме в гласа на беззащитните и да ги защитим! Това е наш дълг като хора и като християни.
За нивото на цивилизованост на един народ се съди по отношението му към децата, възрастните и болните.
