Кой е свети Йосиф?
Цялата Църква вижда в свети Йосиф свой защитник и покровител. През вековете винаги се е говорело за него, подчертавайки различни страни от живота му, неизменно верен на мисията, поверена му от Бог. Затова от много години обичам да го призовавам, наричайки го с обич „наш Отец и Господар”.
Свети Йосиф действително е Баща и Господар. Той закриля и съпровожда по земния им път онези, които го почитат, както закриляше и съпровождаше Исус, докато Той растеше и възмъжаваше…
Чествайки днес неговия празник, искам да припомня личността му, позовавайки се на евангелските текстове за него, та по-добре да разберем какво ни казва Бог чрез простия живот на съпруга на Дева Мария…
Св. Йосиф не е богаташ, а трудещ се – като милиони други хора по света. Занаятът му е уморителен и незначителен – какъвто Бог беше избрал за Себе Си, когато прие нашата плът и пожела да живее тридесет години като един от нас.
Светото писание казва, че Йосиф е занаятчия. Мнозина Отци на Църквата добавят, че е бил дърводелец. Свети Юстин твърди, говорейки за трудовия живот на Исус, че е правел плугове и хомоти; основавайки се може би на тези думи, свети Исидор Севилски решава, че Йосиф е бил ковач. При всички случаи той е бил занаятчия, постигнал през дългите години на усилия и пот завидна сръчност и умения, с които служел на своите съграждани.
В евангелските разкази се очертава
силната личност на Йосиф – той никога не изглежда малодушен или уплашен.
Напротив, не се огъва пред житейските проблеми, успява да се справи с трудните
ситуации, приема отговорно и изобретателно възложените му задачи…
Както вече казахме, Йосиф е бил занаятчия от Галилея – човек като всички други.
А какво може да очаква от живота един жител на едно село като Назарет? Само
работа – всеки ден едно и също усилие. А след работния ден – един малък и беден
дом, където да възстанови силите си, за да се захване на следващото утро пак
със същото.
Името Йосиф на еврейски значи Бог ще прибави. Да, Бог привнася в светия живот на тези, които изпълняват волята Му, неподозиран мащаб, включващ важното, придаващо стойност на всичко – божественото. Бог прибави към смирения и свят живот на Йосиф – ако мога така да се изразя – живота на Дева Мария и на Исус, нашия Господ. Бог не дава никой да го надмине по щедрост. Йосиф би могъл да използва за себе си думите, изречени от Мария, неговата невеста: „задето силният ми стори велико нещо”, „задето Той милостно погледна унизеността”.
Йосиф действително беше един обикновен човек, на когото Бог се довери, за да извърши велики неща. Той успя да преживее всички превратности на живота си така, както Господ го желаеше. Затова Светото писание възхвалява Йосиф, като посочва, че е праведен. А на еврейски праведен иска да каже благочестив, милосърден, безупречен в служенето на Бог, послушен на Божията воля; може да значи и добър, и милостив към ближния. Накратко праведен е този, който обича Бог и проявява тази любов, като изпълнява Неговите заповеди и поставя целия си живота в услуга на своите братя – на другите хора.
Св. Хосемария Ескрива, Да срещнеш Христос, пар. 39-40.
Запишете се за нашия бюлетин като последвате линка: https://m.me/domashnatsarkva
