Моите овци слушат гласа ми

IV неделя (C) след Възкресение

Моите овци слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми. Аз и Отец едно сме (Йоан 10, 27-30).

Днес погледът на Исус към хората е поглед на Добрия Пастир, който носи отговорност за овцете, които са му поверени, и лично се грижи за всяка една от тях. Между Него и тях се създава една връзка, един инстинкт на познанство и на вярност: „слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми” (Йоан 10, 27). Гласът на Добрия Пастир е винаги призив да го следваме, да влезем в магнитния кръг на неговата закрила.

Христос ни придобива не само с примера си и с учението си, но и с цената на собствената си кръв. Струвахме му скъпо и затова той не иска никой от неговите да се изгуби. И въпреки това очевидното е налице – някои следват призива на Добрия Пастир, други – не. У едни евангелската вест предизвиква яд, у други – радост. Какво имат тези, което другите нямат? Пред безкрайната тайна на Божието избранничество Свети Августин казва: „Бог не те оставя, ако ти не го оставиш”, няма да те изостави, ако ти не го изоставиш. И така, да не обвиняваме Бог, нито Църквата, нито другите, понеже проблемът с твоята вярност си е само твой. Бог не отказва благодатта си на никого и тази е нашата сила: да загребем с пълни шепи от благодатта на Бог. Нищо не е по наша заслуга, просто сме били „възлюбени”.

Вярата влиза през ухото, което слуша словото на Господ. Най-голямата опасност, която ни грози, е глухотата, да не чуваме гласа на Добрия Пастир, защото главата ни е пълна с шум и с други гласове, които пораждат несъгласие (непослушание). Или нещо, което е още по-опасно и за което говори Свети Игнатий Лойола в своите „Упражнения” – „да се правиш на глух”, да знаеш, че Бог те вика и да не се поддаваш, мислейки, че е илюзия. Този, който съзнателно и непрекъснато се затваря за призива на Бог, губи хармонията с Исус и ще изгуби радостта да бъде християнин, понеже ще отиде на други пасища, които нито ще го заситят, нито ще му дадат вечен живот. При всички положения, Той е единственият, който казва: „Аз им давам живот вечен” (Йоан 10, 28).

Размишление на: P. Josep LAPLANA OSB Monje de Montserrat (Монсерат, Барселона, Испания)

Сподели
Share
Share
Share