Молбата на Дева Мария
Размишление по текстове на Папа Бенедикт XVI
На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му. И като се привърши виното, майката на Исус Му казва: вино нямат. Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете. Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега. Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него (Йоан 2, 1-11).
Днес Дева Мария отправя към своя Син една молба в услуга на техни приятели, които се намират в трудна ситуация. Тя поверява една човешка необходимост пред неговото могъщество – едно могъщество, което се простира отвъд човешките възможности и способности.
И така, в диалога с Исус я виждаме като майка, която моли, която се застъпва. Заслужава си да влезем по-надълбоко, докато слушаме този евангелски откъс, за да се научим от Дева Мария да молим по правилния начин. Тя не отправя към Исус искане в истинския смисъл на думата. Казва му само: „вино нямат” (Йо. 2,3) В този момент младоженците са в затруднение и Божията майка просто го казва на Исус. Не иска нищо конкретно, още по-малко Исус да покаже своето могъщество, да направи чудо, да произведе вино. По най-обикновен начин представя нещата на Исус и оставя на него да вземе решение какво да прави.
Да се научим от Дева Мария на добротата, която е готова винаги да помага, но също и на смирението и на щедростта да приемем Божията воля, доверявайки се на убеждението, че отговорът – какъвто и да е той – ще бъде за нашето, за моето истинско добро.
Превод от италиански: Мария Станева
