Обичайте враговете си
Размишление за VII неделя (С)
Ако притежавахме любов, която е съпътствана от съчувствие и милосърдие, нямаше да обръщаме внимание на недостатъците на нашия ближен, както се казва в тези думи: “любовта покрива много грехове” (1 Пт 4, 8), а също и в тези: „любовта не се сърди, зло не мисли, всичко претърпява.” (1 Кор 13, 5-7) И така, ако притежавахме любов, любовта щеше да претърпи всяка вина и щяхме да бъдем като светците, когато се сблъскват с греховете на хората. Слепи ли са светците за греховете на хората? Едва ли някой друг ненавижда греховете така, както светците. Но те не мразят грешника, не го съдят, не го избягват. Съчувстват му, съветват го, утешават го, лекуват го като болна част от тялото, правят всичко възможно, за да го спасят… Когато една майка има дете с увреждане, не му обръща гръб с ненавист, но й е приятно да му помогне да се облече и прави всичко нужно, за да изглежда добре. Така и светците закрилят винаги грешника и се грижат да го поправят в точния момент, да му попречат да навреди на някого, да напредва в любовта към Христос…
Да придобием и ние тази любов, да придобием милосърдие към ближния, за да избегнем страшните клевети, осъждането и пренебрегването. Да се грижим един на друг, така, както щяхме да направим, ако се отнасяше за някоя болна част от тялото ни… В действителност: „и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове”, така казва апостол Павел. (Рм 12, 5) „И кога страда един член, страдат с него всички членове.” (1 Кор 12,26)… Накратко – грижете се един за друг според възможностите си, бъдете обединени едни с други. Колкото повече сме обединени с ближните си, толкова повече сме обединени и с Бог. (Доротео ди Газа, монах в Палестина)
Св. Йоан Златоуст за отношението към враговете
Вижте, колко пъти всеки ден се произнася хула против Бога! Колко пъти Го оскърбяват не само със слова, но и с дела! А как противодейства Бог? Дали е угасил слънцето? Дали е разрушил небето или е поклатил земята? Ни най-малко. Напротив, Той оставя слънцето да грее, пуска дъжд, дава плодове, ежегодно праща храна на богохулниците и това не ден, не два, не три, аз през целия им живот. Подражавай му и ти според човешките си сили!… Моли се за врага си и ти ще се уподобиш на твоя Отец, Който е на небесата.
Трябва да бъде оплакван не този, който търпи злото, а онзи, който причинява злото. Да търпиш злото – това доставя Небесното Царство. А да причиняваш злото – това изпраща в геената.
Който търпи зло, в него не живее злото, защото не той го е произвел, а го приема отвън и чрез търпението го е обърнал в добро. А който е извършил злото, в него остава раната на злото.
Ако Ви е харесала статията и искате да получавате съобщения от Нас, запишете се за нашия бюлетин като последвате линка: https://m.me/domashnatsarkva
