ОТИДЕ СИ НАТЪЖЕН, ЗАЩОТО ИМАШЕ МНОГО ИМОТ
XXVIII неделя на обикновеното време (година B)
А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен? Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; не увреждай; почитай баща си и майка си. А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен.
(Mк 10,17-30)
В този текст от евангелието наблюдаваме как Исус, който ни обича, желае всички ние да влезем в Царството небесно. Именно поради тази причина прави това сериозно предупреждение към богатите. Те също са призвани да влязат там. Но тяхната ситуация е малко по-трудна в приемането на Бог. Богатството им може да ги накара да вярват, че притежават всичко. Изкушени са да положат своите сигурност и вяра в собствените си способности и богатства, без да си дават сметка, че вярата и сигурността трябва да бъдат поставени в Бог. Но не само на думи. Колко е лесно да произнесем: „Пресвето Сърце Исусово, уповавам се на Теб”, но колко е трудно да го изкажем с живота си. Ако сме сред богатите и казваме от сърце тази молитва, ще търсим начин нашите богатства да се превърнат в добро за другите, ще се чувстваме разпоредители на блага, с които Бог ни е дарил.
Обикновено съм на мисия във Венецуела и там наистина, в бедността си и без много сигурност за оцеляването си, хората си дават сметка, че животът виси на косъм, че съществуването им е неустойчиво. Това им помага да осъзнаят, че Бог им дава устойчивост, че животът им е в ръцете на Бог. Но при нас, в нашия консумативен свят, имаме много неща, с които можем да бъдем изкушени, че ни дават сигурност и те ни държат вързани с дебело въже. Но в действителност, също като бедните, животът ни виси на косъм. Майка Тереза казва: „Бог не може да изпълни това, което е пълно вече с други неща.” Рискуваме да изпаднем в опасност да считаме Бог като един елемент в повече от нашия живот, една книга в повече в библиотеката, важна книга, да, но предпочитаме друга книга. И така може дори да спрем да го считаме за наш истински Спасител.
Всъщност нито богатите, нито бедните могат да спасят сами себе си: „а кой може да се спаси?” (Maркo 10,26), ще възкликнат учениците Му. „За човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.” (Maркo 10,27). Така отговаря Исус. Да се уповаваме всички и във всичко на Исус, и нека това упование се прояви чрез живота ни.
Автор: Rev. D. Xavier SERRA i Permanyer (Sabadell, Barcelona, Spagna)
Превод от италиански: Мария Станева
