Папа Франциск: за брака и за богопосветения живот

По време на една младежка среща на Папа Фрнциск

В тази статия ви предлагаме учението на Папа Франциск за брака и за свещенството. Папата говори на тези теми по време на една младежка среща, състояла се в гр. Асизи. На тези срещи младите хора задават въпроси на Светия Отец и той отговаря.

 Въпросите на младежите към Светия Отец.

  1. Никола и Киара Волпи зададоха на Светия Отец следния въпрос, свързан с брака и семейството:

„Ние, младежите, живеем в общество, чиито център се намира в това да се чувстваш добре, да се забавляваш, да мислиш за себе си. Да бъдем добри християнски съпрузи е сложно. И да бъдем отворени към появата на нов живот е за нас сериозно предизвикателство.  Как може да ни помогне църквата, как нашите пастири могат да ни подкрепят, какви стъпки сме призвани да направим самите ние?

  1. Бенедето Фатторини и Киароли Мария: въпрос, свързан с темата за призванието в живота.

Какво да правя в живота си? Как и къде да вложа талантите, които Господ ми е дал? Понякога ни привлича идеята за свещенство или посветен живот. Но веднага се поражда и страх. Освен това, един такъв ангажимент: “завинаги”? Как да разпознаем призванието от Бог? Какво ще посъветвате тези, които биха желали да посветят живота си в служба на Бог и братята?

Отговорите на Папа Франциск

Скъпи младежи от Умбрия, добър вечер!

Благодаря ви, че дойдохте, благодаря за този празник! Наистина това е един празник! И благодаря за вашите въпроси.

Радвам се, че първият въпрос беше зададен от една млада двойка. Хубаво свидетелство! Двама млади, които са избрали, които са решили, с радост и смелост, да създадат семейство. Нужна е смелост! И въпросът от вас, млади съпрузи, е свързан с въпроса за призванието. Какво е съпружеството? Това е истинско и неподправено призвание, както такива са свещеничеството и богопосветеният живот. Двама християни, които се бракосъчетават, са разпознали в любовната си история призванието на Господ, призвание да образуват от двамата, мъж и жена, една само плът, един само живот. И тайнството венчавка обвива тази любов с Божията благодат, вкоренява я в самия Бог. С този дар, с увереността в това призвание, може да потеглите сигурни, без страх от нищо, преодолявайки всичко заедно!

Да помислим за нашите родители, за нашите баби и дядовци или за прадедите ни: омъжили са се в много по-бедни условия от нашите, някои по време на война или след войната, някои са емигрирали, както моите родители. Откъде са намирали сила? Намирали са я в увереността, че Господ е бил с тях, че семейството е благословено от Бог с тайнството венчавка и че е благословена мисията да родят деца и да ги възпитат. С тази увереност са преодолели и най-тежките изпитания. Обикновена увереност, но истинска, от която се образуват колони, които да поддържат любовта им. Не е бил лесен животът им, имало е проблеми, много проблеми. Но тази обикновена увереност им е помагала да вървят напред. И са успели да създадат красиво семейство, да дарят живот, да отгледат деца.

Скъпи приятели, необходима ни е морална и духовна основа, за да градим устойчиво и здраво! Днес тази основа не е вече гарантирана от семействата и от порядките в обществото. Даже обществото, в което сте родени вие, поощрява повече индивидуалните права, отколкото самото семейство поощрява същите тези права; насърчава връзки, които траят дотогава, докато не се появят трудности и затова понякога се говори за взаимоотношенията на двойката, за семейството и венчавката повърхностно и двусмислено. Достатъчно би било да гледаме някои телевизионни предавания, за да видим всичко това. Колко пъти енорийските свещеници чуват – аз също съм го чувал няколко пъти – от млади двойки, които идват да се венчаят: „Вие знаете ли, че венчавката е за цял живот?” „Хм, ние се обичаме много, но ще останем заедно, докато трае любовта ни. Когато свърши, единият на една страна, другият – на друга.” Това е егоизъм: когато вече не изпитвам чуства, ще прекъсна съпружеството и ще забравя за онази „една само плът”, която не може да се раздели. Рисковано е да се омъжиш, рисковано е! Егоизмът ни смущава, защото вътре в нас всички имаме възможността да проявим две личности. Едната казва: „Аз съм свободен и желая това”, а другата казва: „Аз, на мен, ми, с мен, за мен.”. Егоизмът, който се връща винаги и не може да се открие за другите. Друга трудност е културата на временното: изглежда, че нищо не е окончателно. Всичко е временно. Както казах преди малко: любовта, докато трае. Веднъж слушах един добър семинарист, който казваше: „Искам да стана свещеник, но за десет години. След това ще мисля отново.” Културата на временното, но Исус не ни освободи временно, освободи ни окончателно.

Светият Дух пробужда нови отговори за новите потребности. И така в църквата се увеличават възможностите за годениците, курсовете за подготовка за венчавката, групи за млади двойки в енорията, дейностите за семейни… Всичко това е безкрайно богатство! Това са отправни точки за всички: младежи, които търсят, двойки в криза, родители в трудност с децата си и обратно. Помагат на всички. Освен това има различни форми за настойничество: попечителство, осиновяване, приемни семейства от всякакъв тип. Фантазията – позволявам си думата – фантазията на Светия Дух е безкрайна, но е също и много конкретна. Така че искам да ви кажа да не се страхувате да направите окончателни стъпки, не се страхувайте да ги направите. Колко пъти чувам майки, които ми казват: „Отче, имам син на 30 години и не се жени, не знам какво да правя! Има толкова хубава годеница, но не се решава.” „Госпожо, не му гладете повече ризите.” Така е! Не се страхувайте да направите окончателни стъпки, като тази за бракосъчетаването, задълбочете любовта си, в зависимост от времето и възможностите, молете се, подгответе се добре, но, освен това, имайте доверие и на Господ, който няма да ви остави сами! Позволете му да влезе в дома ви като част от семейството. Той ще ви подкрепя винаги.

Семейството е призвание, което Бог е записал в природата на мъжа и жената, но има и друго призвание, което допълва бракосъчетаването: призванието към целибат и целомъдрие заради Царството небесно. Това е призванието, което самият Исус е живял. Как да го разпознаем? Как да го живеем? Това е втория въпрос, който ми зададохте. (…) Ще ви отговоря с две важни неща, посредством които можете да разпознаете призванието към свещенство и посветен живот. Молете се и живейте в общение с Църквата. Тези две неща вървят заедно, преплитат се. В началото на всяко призвание за посветен живот има силно преживяване с Бог, преживяване, което не се забравя, но се помни за цял живот! Такова преживяване е имал и Свети Франциск. Това не можем да го предвидим и измерим. Бог ни изненадва винаги! Бог ни зове, но е важно да имаме ежедневна връзка с него, да го слушаме в тишина пред дарохранителницата и в нас самите, да му говорим, да пристъпим към тайнствата. При такава близка връзка с Господ е като да държим отворен прозореца на нашия живот, за да може той да ни помогне да чуем гласа му, да чуем какво иска от нас. Хубаво би било да чуем вас, да чуем свещениците, сестрите… Прекрасно би било, защото всяка история е уникална, но всички водят началото си от една среща, която просветлява в дълбочина, която докосва сърцето и преобръща човека: обич, интелект, чувства, всичко. Връзката с Бог не се отнася само до една част от нас самите, отнася се до всичко. Това е любов, толкова голяма, толкова красива, толкова истинска, която заслужава всичко и е достойна за цялото ни доверие. Има още нещо, което искам да кажа  силно, особено днес: целомъдрието заради Царството небесно, не един вид отричане от живота, а тъкмо обратното, то е утвърждаване! (…)

 

Думи на Светия Отец Франциск по време на неговото пастирско посещение в Асизи, Среща с младежите от Умбрия, Петък, 4 октомври 2013.

Превод от италиански: Мария Станева



Сподели
Share
Share
Share