Празникът на апостолите Петър и Павел
Празникът на светите апостоли Петър и Павел е един от най-важните празници в литургичната традиция на църквата.
Петър и Павел – различни от много гледни точки.
Петър, чието рождено име е Симон, няма образование и работи като рибар. Може би е бил последовател на свети Йоан Кръстител заедно с брат си Андрей, но е поставен от Господ за глава на апостолите. Самият Христос сменя името му на Кефа, което на арамейски означава „камък”, откъдето идва и гръцкото име, с което го назоваваме и днес. Това прозвище, за съжаление обаче, поражда едно неразбиране. Тогава Исус казва: „Ти си Петър и върху този камък ще съградя църквата си”. Тук някои мислят, че Господ има предвид само личността на Симон Петър, но камъкът, за който говори Исус, не е Петър, а вярата, изповядана от Петър. От неговия живот помним преди всичко някои епизоди, които ни го представят такъв, какъвто е: човек с голяма страст, готов да отговори на призванието на Бог, но също и слаб. (…)
Обратно на Петър, Павел е образован, учи в Тарс, родния си град, и е ученик в Йерусалим на Гамалиел – един от най-важните еврейски учители на времето.
Павел, чието първо име е Савел, както се е казвал първият цар на Израел, не познава Господ от живи контакти с Него, вижда Го само във видения. В началото, като ревностен фарисей, той е ожесточен противник на църквата и се покайва в Христос след видение, случило се точно докато се отправя да залови християните от Дамаск с придружителни писма от свещениците на Йерусалим. Павел също е човек с голяма страст, грижи се без остатък за своите общности, препитава се със занаята правене на палатки и рискува множество пъти живота си със своята проповедническа дейност.
По всяка вероятност техните буйни характери обединяват тези двама апостоли: в църквата няма място за равнодушните, няма място за тези, които искат да служат на Бог и на света. Петър и Павел поставят на първо място Христос. За тях нищо друго не е по-важно. (…)
„Ти си Христос, синът на живия Бог”, казва Петър. А Павел ни учи, че Христос е основа на Църквата. И „никой не може да положи друга основа”. Всички ние сме призвани да изповядваме вярата на Петър и Павел – вярата в Христос, синът на живия Бог и основата, върху която е съградена Църквата.
Из сайта https://qoelet.wordpress.com/
