Притчата за принца и бедната девойка
Един принц се влюбил в дъщерята на местния хлебар. Тя била бедна, но много красива девойка. След като получила предложение за женитба от един толкова важен човек, девойката се омъжила за него. Последвали години на щастлив брачен живот.
След смъртта на царя, синът му наследил трона. Тогава царските съветници започнали да убеждават младият престолонаследник, че трябва да отпрати жената, взета от простолюдието, и да се ожени за дъщерята на владетеля на съседното царство, понеже този брак щял да му осигури мир и просперитет.
“Отпратете я, сър – му казвали съветниците – в края на краищата, тя е дъщеря на един хлебар.”
“Сигурността на престола и на вашите поданици са по-важни от всичко друго.”
Тяхното настояване ставало все по-силно и накрая младия цар се съгласил.
Не след дълго той уведомил жена си за важното решение. “Трябва да те отпратя” – й казал той. “Утре ще трябва да се върнеш в дома на баща си…. Можеш да вземеш с теб това, което ти е най-скъпо.”
На същия ден те вечеряли заедно за последен път. Жената, очевидно спокойна, наливала вино в чашата на царя. След като той заспал дълбоко, тя го увила в едно одеяло и го отнесла в дома на баща си.
На следващата сутрин царят се събудил в дома на хлебаря. “Но къде съм?”- казал той разтревожено. А жена му с усмивка отговорила: “Ти каза, че мога да взема това, което ми е най-скъпо…. Най-скъпото за мен това си ти.”
