Притчата за работниците на лозето
„Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си” (1). Вие знаете разказа. Стопанинът на няколко пъти излиза на тържището, за да наеме работници; едни са призовани на разсъмване, а други – привечер.
Всички получават по един динарий: „платата, която ти обещах, тоест моя образ и подобие. В динария е изсечен образът на Царя” (2). Това е Божието милосърдие, което призовава всеки – според конкретното му положение и състояние – защото иска „да се спасят всички човеци” (3). А ние сме се родили християни, поучавани сме във вярата, изборът на Господ недвусмислено е паднал върху нас. Това е действителността. Следователно, когато се почувствате поканени да се отзовете, дори да бъде в последния час, нима ще продължите да се препичате на тържището като онези работници, които разполагаха с време в изобилие?
Не трябва да ни остава дори секунда време. И не преувеличавам. Има предостатъчно работа. Светът е голям и милиони души все още не са чули разбираемо Христовото учение. Обръщам се към всеки от вас. Ако имаш време в повече, сериозно се замисли – възможно е да си затънал в безразличието, или, казано в духовен смисъл, си се парализирал. Не мърдаш, седиш отпуснат, безполезен, без да разгръщаш добротата, която би трябвало да предаваш на околните – в твоето обкръжение, в твоята работа, в твоето семейство.
Сигурно ще ми кажеш: Че за какво да се напъвам? Аз няма да ти отговоря, а свети Павел: „любовта Христова ни обхваща” (4). Колкото и да трае едно съществуване, то не стига, за да се разширят достатъчно границите на твоето братолюбие. Още от самото начало на Делото проявявах особена настойчивост да повтарям неуморно – за щедрите души, които се решат да го претворят в дела -онзи призив на Христос: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (5). Да, точно по това ще ни познаят, понеже братолюбието е отправната точка в която и да е дейност на християнина.
Той, Който е самата чистота, не твърди, че ще познават Неговите ученици по чистотата на живота им. Той, Който е въздържанието, Който дори камък няма за възглаве, (6) Който пости толкова много дни в пустинята, (7) не казва на апостолите: ще ви познаят като Мои избраници, защото не сте лакомници и пияници (…).
Бих искал да ви обърна внимание, че и след 20 века още се явява с цялата сисила на нещо ново заповедта на Учителя, която е като визитна картичка на истинския християнин . През годините на моето свещенство доста често съм заявявал, че за съжаление все още за мнозина тази заповед продължава да е нова; те или никога, или почти никога не са положили усилия, за да я приложат. Това е тъжно, но е факт. А е съвсем очевидно, че казаното от Месията се откроява по категоричен начин: по братолюбието ще ви разпознаят! Именно затова изпитвам необходимостта постоянно да напомням тези думи на Господ. Свети Павел добавя: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов” (8).
Текат пропилени мигове – може би с лъжливото извинение, че имаш много време. А има толкова наши събратя, твои приятели, претоварени от работа! Деликатно, с любов, с усмивка на устните им помогни и то по такъв начин, че да бъде почти невъзможно да го разберат; и дори да не могат да ти благодарят, тъй като си го сторил така внимателно и съобразително, че да мине незабелязано>> (Св. Хосемария, Приятели на Бог, 42-44).
(1) Мт. 20, 1
(2) Свети Йероним, Commentariorum in Matthaeum libri (Коментари върхи книгата на Матей – б. пр.), 3, 20 (PL 26, 147)
(3) 1 Тим. 2, 4
(4) 2 Кор. 5, 14
(5) Йн. 13, 35
(6) Вж. Мт. 8, 20
(7) Вж. Мт. 4, 2
(8) Гал. 6, 2.
Из проповедта „Съкровищницата на времето”, произнесена от св. Хосемария на 9 януари 1956 год.
