Притча за житото и плевелите
св. Алфонсо-Мария де’ Лигуори (1696-1787)
„Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“. А той им отговори: „Някой враг е сторил това.“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“. Но той каза: „Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: „Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми.“ (Мат. 13:24-30)
В „Притчата за житото и плевелите“ четем, че в една нива плевелите израснали заедно с житото, затова слугите пожелали да ги изкоренят час по-скоро като отишли при господаря и попитали: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“. Господарят им отговорил: „…по време на жътва ще наредя на жътварите: „Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени.“ (Mат. 13:24-30).
Тази притча показва от една страна търпението на Господ към грешниците (плевелите), а от друга Своята строгост към онези, които упорстват и постоянстват в греха.
Св. Августин казва, че Сатана подлъгва хората по два начина: с отчаяние и с надежда. След извършения грях, той подтиква грешника към отчаяние посредством непоносимата мисъл за Божията справедливост. Затова светецът предупреждава: „След греха: имай надежда в Божията милост; а преди греха: имай боязън от Божията справедливост!“. И така, онзи, който си служи с Божието милосърдие, за да обижда Бога с греха, не заслужава милост. Бог излива Своята милост над онзи, който има боязън към Него, а не към онзи, който злоупотребява с нея, за да не се страхува от Него.
Почти невъзможно е да се намери така силно отчаян човек, който да копнее да бъде осъден завинаги. Обикновено грешниците искат да си грешат, но без да загубват надеждата в спасението си. Те грешат, казвайки: „Бог е милостив; ще направя този грях, а после веднага ще се изповядам. Ще върша, каквото си поискам, нали Бог е милостив?!“, отбелязва св. Августин. Но мнозина с този начин на мислене са завършвали живота си катастрофално.
Господ казва: „Недей да твърдиш: „Божията милост е велика; Бог ще ми прости греховете…“ (Сир. 5:6). Не казвай: „Колкото и грехове да извърша, с един молитвен израз на покаяние, ще бъда опростен.“. Откъде накъде? В Бог има не само милосърдие, но и гняв, който ще се излее над грешниците. Бог, бидейки милостив, е също така и справедлив… Той обещава Своята милост на онзи, който има боязън към Него, а не на онзи, който злоупотребява с нея. „Божията милост се разпростира над всички, които имат боязън…“ (Лука 1:50), пя св. Богородица в кантика „Величае…“ . Над постоянстващите и упорстващите в греха Бог излива Своята справедливост. […]
„И така, – казва св. ап. Павел, – не може да се подиграваш с Бога…“ (Гал. 6:7). Не може да Го обиждаш постоянно само с добрите си намерения, а после да очакваш рая. Всеки ще събира онова, което е посял: онзи, който е сял грехове, няма никакъв мотив да се надява за друго, освен за вечно наказание в ада.
Мрежата, в която Сатана постоянно оплита хората, за да ги хвърли в ада, е лъжата, съдържаща се в думите: „Грешете свободно, защото накрая всички ще бъдете спасени, независимо от многобройните ви грехове.“.
Бог презира надеждата на онзи, който упорства в греха, защото всъщност такава „надежда“ представлява гнусота в Неговите очи. Такъв тип „надежда“ предизвиква Бог да изпрати възмездието Си към онзи, който злоупотребява с Неговата доброта, след като Го обижда по всички възможни начини.
„Синко, сгрешил ли си? Недей да грешиш повече и моли Бог да опрости миналите ти грехове…“ (Сир. 21:1) Християнино, твоят Бог, Който е Самата Доброта, иска да те спаси, затова те предупреждава: „Синко, недей постоянно да ме обиждаш, но от днес насетне искай милостта Ми за извършените от теб грехове!“.
Събратко мой, колкото по-силно си обиждал Бога, толкова повече трябва да се страхуваш да не Го обиждаш занапред, извършвайки други грехове, за да не наклониш твърде много везните на Божията справедливост и така да се осъдиш за Вечността.
Аз не казвам, че – след още един извършен грях – за теб абсолютно няма да има милост. Твърдя само, че това може да се случи. Кажи ми, ако предположим, че храната в чинията ти е отровена, ти ще я приемеш ли? Ако по пътя, по който се движиш, знаеш, че ще срещнеш неприятели, които целят да те убият, ще продължиш ли напред, въпреки че знаеш за друг, напълно сигурен път? И така, откъде ти е в теб тази самоувереност, ако, връщайки се към и упорствайки в греха, непременно ще изпиташ болка, която ще те накара да потърсиш Божията прошка точно преди смъртта?
Когато търсиш да придобиеш нов дом, ти си много внимателен да не би да хвърлиш на вятъра своите пари. Преди да приемеш предписаното лекарство, ти търсиш начин да се осигуриш, че то няма да предаде очакванията ти за изцерение. Защо тогава, само за да угодиш на телесните си страсти, рискуваш да не наследиш Вечния живот, като казваш: „Надявам се, че ще мога да се изповядам.“. Но, кога ще се изповядаш? „В неделя.“, отговаряш ми. Но кой ти гарантира, че ще бъдеш жив до неделя?
Отново св. Августин казва: „Ти не си господар дори на един час; откъде ти е тази самоувереност, че ще бъдеш жив до утре?“. Как можеш да си обещаваш, че ще се изповядаш утре, след като не си сигурен дали ще доживееш дори след един час? Светецът продължава: „Бог е обещал прошка на онзи, който се кае, но не е гарантирал, че ще доживее до утрешния ден онзи, който Го обижда, вършейки грехове.“.
Ако сега грешиш, може би Бог ще ти предостави време за покаяние, но ако не ти го даде, каква ще бъде твоята съдба във Вечността? Защо, тогава, искаш да изгубиш благодатта и рискуваш да се погубиш вечно? Би ли рискувал да загубиш 1000 лева, само заради едно нищо и никакво удоволствие? Готов ли си да заложиш по време на някаква игра пари, къща, имоти, свобода и дори живота си? Но защо да изгубиш само за миг всичко – душата си, рая и Бог? Кажи ми, вярваш ли, че раят, адът и Вечността съществуват? За теб те истини на вярата ли са или са някакви си измислици? Вярваш ли, че ако смъртта те изненада, а ти си в състояние на смъртен грях, ще бъдеш погубен завинаги?
Ако вярваш в това, не би ли било истинска лудост да придобиеш Вечно осъждане заради ненавременното изоставяне на греха? Затова, по аналогия, никой не би бил така безразсъден, че да приеме отрова заедно с увереността, че ще намери начин и време да оздравее. С подобни сбъркани мисли ти само можеш съвсем сигурно да се осъдиш на Вечна смърт.
Синко, размишлявай над думите на Светия Дух: „Защото ти се надяваше на злодейството си и си мислеше: „Никой не ме вижда.“. Ще те сполети нещастие и няма да го отблъснеш с вълшебства; ще те връхлети беда, която няма да можеш да избегнеш; внезапно ще те сполети гибел, за която не можеш и да си помислиш.“ (Исаия 47:10-11). Ако имаш грях, разчитайки дръзко и необмислено на Божията милост и, отлагайки в неопределено бъдеще своето покаяние, Божието наказание ще те връхлети внезапно, а ти дори няма да имаш нито време, нито възможност да узнаеш откъде се е стоварило върху теб всичко това.
Превод: свещ. Петър Кьосов
