Проповед на кард. Леонардо Сандри в енория „Св. Михаил архангел“, гр. Раковски
Проповед на кард. Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните църкви, по време на св. Литургия с отдаване на Тайнството Миропомазание, енория „ Св. Михаил архангел“, Раковски, неделя, 2 юли 2017 г. – XIII Tempus Per Annum
Ваше Високопреосвещенство, монс. Анселмо Пекорари – Апостолически нунций в България;
Ваше Високопреосвещенство, монс. Георги Йовчев – епископ на Софийско-Пловдивска епархия;
Уважаеми представители на Държавната и Местна власт;
Преподобни свещеници, монаси и монахини;
Братя и Сестри в Христос!
Благодарни сме на Господ, затова че в деня ня честването на Неговата Пасха – неделята – Той ни събра, за отслужването на Святата Евхаристийна Литургия, в която предстои да призовем Светия Дух да слезе над вас, драги младежи, които се представяте, за приемането на Святото Тайнство Миропомазание – Кризма. Поздравявам ви с обич, заедно с вашите кръстници, семейства и с онези, които ви подготвяха за този ден. Вие сте знак на надежда за всички нас, защото Дарът на Бог, приет от вашето „Да!“ ви превръща в свидетели на Исусовото Евангелие, от което светът все още така силно се нуждае, независимо че твърде често забравя този факт.
И трите днешни Четива, които бяха оповестени преди малко, се отнасят за темата за живота: от една страна, пророк Елисей, след преживявянето си от гостоприемството на жената от Сунам, отправя към нея едно обещание за живот: „Следващата година, по същото това време, ти ще държиш в ръцете си син.“. В Посланието до римляните, пък, св. ап. Павел, след като определя Кръщението като: „… потапяне в Христовата смърт…“, провъзгласява, че всеки един от нас е: „… жив за Бога, чрез Исус Христос.“. И накрая, в Евангелието, нашият Учител твърди, че: „…намира живота…“ онзи, който има смелостта да го губи всеки ден, да го поднася на Бога. Това са три откъса, в които животът се утвърждава в цялата негова светлина и красота пред някои противопоставящи му се ситуации на нужда, грях, егоизъм или смърт.
Ето, жената е била неспособна да зачене, независимо от желанието си да има син; св. ап. Павел ни напомня, че сме живи в Христос, само ако умрем за греха; а Господ ни предупреждава за риска да изберем един живот според човешките сметки и представи, мислейки си, че можем да контролираме целия свят, като накрая се свестяваме само с шепа пясък в ръка, който се изсипва измежду пръстите му.
Пасхалната тайна на Исус – извор на всички Църковни Тайнства – е неразделна част от живота на нашия Господ, Който твърди, че е получил Своя живот от Небесния Отец и го е отдал в Неговите ръце и в ръцете на хората, които по-късно ще Го ръзпънат.
Опитайте се да възприемете добре, драги младежи, че Христос не ни поверява някаква морална насока или програма за живот без Негово участие, но Той иска от нас да бъдем като Него: „… не счете, че трябва твърдо да държи на равенството Си с Бога, но принизи Себе Си, бидейки раб, като прие образ на човек.“, както пише св. ап. Павел в Посланието до филипяните.
Да бъдем като Бог, но пребъдвайки в Него с Христос е обратното на това, което змията в райската градина предлага на Адам и Ева: „Ще бъдете като Бог…“, но – добавяме ние, – без Неговата помощ. Това e лъжата на Изкусителя, който през цялата човешка история продължава да изкушава човека, карайки го да се възприема за велик, за да може лесно да го въведе по-късно в самота и отчаяние, като последица от извършен грях.
И така, пребъдвайки в Господ, вие преминавате пътя на богоуподобяването – много драг на богословието на Източните църкви – било католически, било православни, към които се числят и мнозина ваши връстници в България.
Светият Дух, Който след малко отново ще слезе над вас, но Който действа във вас още от деня на Святото Кръщение, се притичва на помощ във вашата немощ и е Подател на живот, както знаем от Свещеното Писание и от Верую-то.
Пророк Исаия казва, че понякога също и младите се изморяват и падат изтощени по време на своето земно пътуване: това може да се случи и на вас, когато – както отбелязва често папа Франциск, който ме помоли да ви предам неговия поздрав и неговото благословение – се оставяте да ви откраднат надеждата. Когато нямате кураж да мечтаете и да се борите за доброто във вашия живот и живота на човечеството;
когато се затваряте в своя свят; когато изгубвате увереността в себе си и си мислите, че няма да се справите с преодоляването на трудностите; когато си мислите, че сте сами и забравяте, че Господ и е до вас.
Разбира се, условията на живот в днешния свят не са добри: икономически затруднения; големи усилия за намиране на честна работа; разпрострялата пипалата си в най-различни системи и области корупция; все по-близките до нас войни; освен всичко това, в някои дебати ние слушаме послания, които ни карат да се страхуваме от другите и да проявяваме склонност да се затваряме в стерилните форми на национализъм, който се разпространява из цяла Европа.
Сега, обаче, опитайте се да помислите как живееха апостолите в йерусалимската горница преди Петдесетница: разбира се те са били доволни от срещите си с възкръсналия Господ, но също са изпитвали и страх от това, което би могло да им се случи след Неговото възлизане на небето. Но огънят на Светия Дух ги обхвана и разтвори широко портите на техните сърца и от горницата, където се бяха събрали, започнаха да оповестяват Евангелието, което достигна и до нас, тук, в България, благодарение на мнозина мисионери и свидетели, между които разпознаваме и светите братя Кирил и Методий.
Светият Дух подготвя хора, които тръгват на път, като по този начин свидетелстват за Него. Такива са били и някои чеда на България – и тук бих желал да си припомним тримата мъченици възнесенци, свещениците Йосафат Шишков, Камен Вичев и Павел Джиджов, за които папа Йоан-Павел II в проповедта си по повод провъзгласяването им за блажени каза:
„… с динамичния си начин на живот, с предаността си към Евангелието, с тяхното всеотдайно служение на Нацията те се предлагат като образци за днешните християни, по-специално за младежите в България, които търсят да придадат смисъл на своя живот и копнеят да следват Христос било като миряни, било като богопосветени.“.
Светият отец изтъкна още, че искреността на тяхната всеотдайност не е била призната само от другарите им по съдба в затвора, в изключителния момент на мъченичеството, но още много преди това – от техните енориаши и бивши ученици от колежа, с живия спомен както от страна на католиците, така и от страна на православните, евреите и мюсюлманите: когато обичта е истинска, тя руши всяка човешка граница и преграда като строи едно ново човечество, независимо от страданията и преследванията.
Драги младежи, благодарим ви, затова че след малко вие ще повторите вашето „Не!“ на греха и „Да!“ на Бога: Той, от Своя страна, ще обърне внимание на всекиго от вас, белязвайки ви с печата на Светия Дух Утешителя. Нека Той да ви помага да направите от вашия живот един дар (за другите)/да бъдете горди с християнското наследство на вашия народ, но, живеейки го в днешното време, като стремеж към приемане на ближните и общение с тях.
Ако вършите всичко изброено до този момент, вие ще бъдете безценни в средата, в която се намирате: започвайки от вашето семейство, което ви е дало живота и първоначалното възпитание и образование и в което може би има рани, предизвикани от разделения и икономически затруднения.
Бъдете знак на светлината на нашия Господ в училището, в света на професионалната реализация, в спорта и дори в свободното време: отдавайте се на велики неща и култивирайте важни приятелства с вашите връстници от Православната Църква и от представителите на различните вероизповедания, разпространени в България. Помнете какво каза архиеп. Анджело-Джузеппе Ронкалли, по-късно папа Йоан XXIII, преди да напусне обичната България през 1934 г., след почти 10-годишен престой в нея:
„Където и да се намирам по света, ако някой българин дойде в моя дом, през нощта, сред житейските изпитания, винаги ще намери на моя прозорец една горяща свещ. Нека да почука. Няма да го питам католик ли е, или православен, защото той е мой брат от България. Това е достатъчно, за да влезе и да го приема с широки обятия и отворено сърце”.
Светият Дух действа и така: учи човека да гледа на ближния, така както го вижда Бог и го учи да служи на ближния, така както Исус Христос е служил на хората. И вие бъдете такива навсякъде, където ви отведе Светия Дух!
Накрая ви поверявам молитвено на зъстъпничеството на всесвятата Богородица Дева Мария, която, бидейки девойка от Назарет, стана храм на Светия Дух: нека тя винаги ви помага, със своята майчинска нежност, да повтаряте на Господ с вашия живот: „Ето ме, Господи, нека бъде с мен според думата Ти!“. Àмен.
Превод на проповедта от италиански: свещеник Петър Кьосов
Снимка: Мариана Станчева
