Пътищата за помиряване с Бог (св. Йоан Златоуст)
Искате ли да ви кажа кои са пътищата за помиряване с Бог?
Те са многобройни, разнообразни и различни, и всички водят към небето. Първият път за помиряване с Бог е осъждането на собствените грехове: кажи беззаконията си пръв, за да се оправдаеш (Ис. 43:26 – слав.). Затова и пророкът е казал: аз казах: „ще изповядам пред Господа моите престъпления“, и Ти сне от мене вината на греха ми (Пс. 31:5). И така, осъди и ти своите грехове: това е достатъчно за Господа, за да се оправдаеш, защото осъдилият своите грехове няма да се реши така скоро пак да падне в тях. Пробуди вътре в себе си изобличителя – твоята съвест, та там – на Господното съдилище – да нямаш изобличител. Ето един път на помиряване с Бог, най-прекрасният!
Има и друг, не по-лош от него, състоящ се в това да забравяш обидите нанесени от враговете, да сдържаш гнева си, да прощаваш греховете на своите ближни, защото в този случай ще ни се простят и нашите грехове против Господа. Ето и второ средство за очистване от греховете. Ако простите, казва Господ, на вашите длъжници, и на вас ще прости Небесният ви Отец (Мат. 6:14).
Искаш ли да узнаеш и трети път за помиряване с Бог? Това е пламенната и усърдна молитва, при това отправена от дълбините на сърцето. Не си ли видял как онази вдовица омилостивила жестокия съдия (Лук. 18:3)? А ти имаш кротък, снизходителен и човеколюбив Господ! Тя молела за защита от враговете, а ти се молиш не против враговете, а за своето спасение.
А ако искаш да знаеш и четвърти път за помиряване с Бог, ще посоча милостинята: тя има велика и неизказана сила. И на Новохудоносор, който извършил всякакъв вид грях и всяко нечестие, Даниил казал: изкупи греховете си с милостини (слав.), и беззаконията си – с милосърдие към бедните (Дан 4:24). Кое може да се сравни с това човеколюбие? След безбройни грехове, след толкова беззакония, на грешника се обещава опрощение, ако бъде човеколюбив към своите ближни.
Още, скромността и смирението, не по-малко от всички посочени средства, заглаждат греховете: пример за това е митарят, който не можел да посочи свои добри дела, но вместо всички (такива дела), показва смирение – и снема от себе си тежкото бреме на греховете (Лук. 18:13). Ето, ние показахме пет пътя за помиряване с Бог: първият е осъждане на собствените грехове, вторият – прощаване греховете на ближните, третият се състои в молитва, четвъртият – в милостиня, петият – в смирение. И така не оставай празен, но всеки ден преминавай по всички тези пътища, защото и пътищата са удобни, и ти не можеш да се оправдаеш с бедност. Не, макар и ти да живееш по-бедно от всички можеш и се откажеш от гнева, и да се смириш, и да се помолиш усърдно, и да осъдиш греховете си – с една дума: бедността не е пречка за нищо от това. И защо да говоря за това, когато и на този път за помиряване с Бог, на който е нужно да изразходваш пари (разбирам милостинята), и там бедността не е никаква пречка да изпълним заповедта. Това е показала вдовицата, пуснала две лепти (Марк. 12:42).
И така, познали начина за лекуване на раните на нашите души, нека постоянно употребяваме тези лекарства, та възстановили истинското здраве в себе си, да вкусим с дръзновение и свещената трапеза, да срещнем с велика слава Царя на славата Христа и да получим вечни блага, по благодатта, щедростите и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, чрез Когото и с Когото слава, власт и чест на Отца с всесветия и благия, и животворящ Дух, сега и винаги, и във вечни векове Амин.
(Из “Творения на светителя Йоан Златоуст”- Том III, ст. 380)