Размишляването над Христовите Страдания и духовното израстване (св. Алфонс М. де Лигуори)
Кой може да отрече, че набожността към Страданията на Исус Христос е най-полезната от всички набожности, най-нежната, най-скъпата на Бог – тази, която най-много утешава грешниците, тази, която най-много възпламенява любящите души? И откъде ли ние получаваме толкова много блага, ако не от Страданията на Исус Христос? Откъде имаме ние надежда за опрощение, сила срещу изкушенията, упование, че ще отидем в рая? Откъде получаваме толкова озарения от Бог…, толкова подтици за промяна на начина на живот, толкова желания да се отдадем на Него, ако не от Страданията на Исус Христос? Прочее, съвсем прав е бил Апостолът да нарича отлъчени тези, които не обичат Исус Христос: Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема (1Кор. 16:22).
Св. Бонавентура съветва: „Тези, които искат да израстват духовно, нека да размишляват ежедневно над Страданията Господни; няма по-полезно упражнение за освещаването на една душа от честото размишление над Страстите Христови”.
А преди това св. Августин е казал – както предава Де Бустис (1), – че повече стойност има една сълза, пролята при спомена за Христовите Страдания, отколкото лишаването от хляб в продължение на една седмица. Затова светците винаги са имали грижата да размишляват върху мъките на Исус Христос. По този начин св. Франциск от Асизи бил изпълнен с голяма любов към Бог. Веднъж един приятел го заварил да плаче и да вика силно; след като го попитал защо го прави, той отговорил: „Оплаквам мъките и безславието на моя Господ; и това, което най-много ме опечалява, е, че хората, заради които Той изстрада толкова много, живеят, без да помнят това.” И казвайки това, започнал да плаче двойно повече, така че и другият също заплакал. Когато светецът чувал да блее агне или виждал нещо друго, което му напомняло за Исусовите Страдания, веднага започвал да ридае. Един ден, бидейки болен на легло, му предложили да му четат някоя благочестива книга. Той отговорил: „Разпнатият Исус е Моята книга”. И затова постоянно насърчавал братята си да мислят винаги за Страданията на Исус Христос.
И така, можем да завършим с думите на Тиеполо (2): „Ако не заобичаш Бог, като Го съзерцаваш висящ на кръста, никога няма да Го заобичаш.”
Срв. Св. Алфонс М. де Лигуори, Практиката да обичаме Исус Христос, Фондация Комунитас, София 2014г., ст. 54-56.
Бележки
(1) Бернариус де Бустис (1450-1513) – проповедник и теолог от Ордена на францисканците. Б.пр.
(2) Джамбатиста Тиеполо (1696 – 1770) – италиански художник и гравьор. Б. пр.
