Слово на Папа Франциск за деня на семейството
За да напредва едно семейство, е необходимо в него да се чуват по-често тези три думи: моля, благодаря, извинявай. Това са три ключови думи.
Скъпи семейства!
Добър вечер и добре дошли в Рим!
Дошли сте като поклонници от много части на света, за да изповядате вярата си пред мощите на св. Петър. Този площад ви приема и ви прегръща: ние сме един само народ, с една само душа, свикани от Господ, Който ни обича и ни подкрепя. Поздравявам и всички семейства, които са се присъединили чрез телевизията и интернет: един площад, който се разширява без граници!
Провеждаме тази среща под надслова „Семейство, живей радостта от вярата!” Харесва ми този надслов. Слушах вашите свидетелства и историите, които разказахте. Видях много деца, много баби и дядовци… Почувствах мъката на семействата, които живеят в състояние на бедност и война. Слушах младежите, които желаят да се оженят, макар и сред хиляди трудности. И след всичко това се питаме: как е възможно да се живее радостта от вярата днес, в семейството? Но аз ви питам също: „Възможно ли е да се живее тази радост или не е възможно?
- В Евангелието от Матей Исус казва нещо, което е насочено към нас: „Елате при мен, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11, 28). Често животът е труден, много пъти дори трагичен! Чухме го току-що… Трудно е да работиш, трудно е да си намериш работа. И търсенето на работа днес изисква толкова много усилия! Но онова, което тежи повече от всичко друго в живота, е липсата на любов. Тежи да не получиш усмивка, да не си приет. Тежи мълчанието, понякога и в семейството между съпруг и съпруга, между родители и деца, между братя.
Без любов мъката става по-тежка. Имам предвид самотните възрастни хора, и семействата, които страдат, защото не са получили помощ… „Елате при мен всички отрудени и обременени!” – казва Исус.
Скъпи семейства, Господ знае за нашите трудности! Знае и за тегобите на нашия живот. Но Господ познава също и нашето дълбоко желание да изпитаме и радостта от възстановяването! Спомняте ли си? Исус каза: „Радостта ви да бъде пълна” (Иоан 15, 11). Исус желае нашата радост да е пълна! Каза го на Апостолите и го повтаря на нас. В този смисъл, това е първото нещо, което тази вечер бих искал да споделя с вас, и това е нещо, казано от Исус: Елате при Мен, семейства от целия свят — казва Исус, — и аз ще ви възстановя, така че радостта ви да е пълна. И това слово на Исус го носете вкъщи, отнесете го в сърцето си, споделете го в семейство. То ни приканва да отидем при Него, за да даде на нас и на всички радостта.
- Втората дума я вземам от обреда за Тайнството Венчавка. Който встъпва в тайнството брак, казва: „Обещавам да ти остана верен – в щастие и нещастие, при болест и здраве, и да те обичам и почитам през всички дни на живота си.” В онзи момент брачната двойка не знае какво я очаква, не знае какви радости и скърби ги очакват. Като Авраам те тръгват, стъпват заедно на пътя. И това именно е бракът! Да тръгнат и да вървят заедно, ръка за ръка, разчитайки на великата ръка на Господ. Ръка за ръка, винаги и за цял живот! Като не обръщат внимание на тази култура на подсигуряването, която разкъсва живота на парчета. С това доверие във верността на Бог може да се посрещне всичко, без страх, с отговорност.
Вярващите жени не са наивни, те познават проблемите и опасностите на живота. Но не се страхуват да поемат своята отговорност – пред Бог и пред обществото. Без да бягат, без да се изолират, без да се отказват от мисията да градят семейство и да създадат деца.
„Но, отче, днес е трудно…” Разбира се, че е трудно. Затова ни е нужна благодатта, благодатта, която ни дава тайнството брак! Тайнствата не служат за украса в живота – „каква хубава сватба, каква красива церемония, какъв хубав празник!”… Това обаче не е тайнство, това не е благодатта на тайнството. Това е една украса! Благодатта няма за цел да украсява живота, тя е предназначена да ни направи силни в живота, да ни направи смели, за да можем да вървим напред! Без да се изолираме, винаги заедно. Християните встъпват в тайнството брак, защото знаят, че имат нужда от него! Имат нужда от него, за да бъдат единни помежду си и за да изпълнят мисията си на родители. „В щастие и нещастие, при болест и здраве.” Така казват младоженците в тайнството и в техния брак се молят заедно и с общността. Защо? Защото така трябва? Не! Правят го, защото имат нужда от това за дългото пътуване, което трябва да извървят заедно: едно дълго пътуване, което не е на части, а продължава цял живот! Също имат нужда от помощта на Исус, за да вървят заедно с доверие, за да се приемат взаимно всеки ден и за да си прощават всеки ден! И това е важно! В семействата да знаят да си прощават, защото всички ние имаме недостатъци, всички! Понякога правим неща, които не са добри и причиняват лошо на другите. Нека имаме смелостта да се извиняваме, когато в семейството грешим…
Преди няколко седмици на този площад казах, че за да напредва едно семейство, е нужно да използва три думи. Искам да ги повторя. Три думи: моля, благодаря, извинявай. Три ключови думи! Нека казваме „моля”, за да не ставаме нахални в семейството. „Може ли да направя това? Харесва ли ти да направя това?” С езика на искането на позволение. Нека благодарим, да благодарим от любов! Но кажи ми, колко пъти през деня ти казваш „благодаря” на съпругата си и ти – на съпруга си? Колко дни минават, без изобщо да кажем тази дума „благодаря”! И последната: „извинявай”. Всички грешим и понякога в семейството и в брака ние се обиждаме, казват се силни думи, но чуйте този съвет: не приключвайте деня, без да сте постигнали мир. Мирът нека да се подновява всеки ден в семейството! „Извинете ме” – ето, и всичко започва отново. Моля, благодаря, извинявай! Да ги кажем ли заедно? „Моля”, „благодаря” и „извинявай”. Нека казваме тези три думи в семейството! Нека си прощаваме всеки ден!
В семейния живот има много хубави моменти: почивката, обядът заедно, излизането в парка или на село, посещението на баба и дядо, посещението на някой болен… Но ако липсва любовта, тогава липсва радостта, липсва празникът, а любовта ни я дава винаги Исус: Той е неизчерпаемият източник. Там, в тайнството, Той ни дава Своето Слово и ни дава Хляба на живота, за да бъде нашата радост пълна.
- И накрая, тук пред нас е тази икона, която изобразява Представянето на Исус в Храма. Тази икона наистина е хубава и важна. Нека я съзерцаваме и да сторим така, че това изображение да ни помогне. Както всички вас, и участниците в тази сцена имат своя път: Мария и Йосиф са на път, поклонници в Йерусалим, бидейки послушни на Закона Господен; също и старият Симеон и пророчицата Анна, също много стара, стигат до Храма, водени от Светия Дух. Сцената ни показва това преплитане на три поколения, именно преплитането на три поколения: Симеон държи за ръка Детенцето Исус, в което разпознава Спасителя, а Анна е изобразена с жест на възхвала към Бог и известяване на спасението на тези, които очакват изкуплението на Израил. Тези двама възрастни представят вярата като спомен, памет. Но нека ви попитам: „Вие слушате ли бабите и дядовците? Отваряте ли сърцето си за паметта, която ни дават бабите и дядовците?” Бабите и дядовците са мъдростта на семейството, те са мъдростта на един народ. И един народ, който не слуша своите баби и дядовци, е народ, който умира! Слушайте бабите и дядовците си! Мария и Йосиф са семейството, осветено от присъствието на Исус, Който е изпълнението на всички обещания. Всяко семейство, подобно на това от Назарет, е част от историята на един народ и не може да съществува без предишните поколения. Ето защо днес имаме тук баби и дядовци, и малко деца. Малките деца ще се учат от бабите и дядовците, от предишното поколение.
Скъпи семейства, вие също сте част от Божия народ. С радост вървете заедно с този народ. Живейте винаги в общение с Исус и говорете на другите за Него чрез вашия добър пример. Благодаря ви, че дойдохте. Заедно, нека приемем думите на св. Петър, които ще ни дават сили в трудните моменти: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот” (Йоан 6, 68). С благодатта на Христос живейте радостта от вярата! Нека Господ ви благослови и Мария, нашата Майка, ви закриля и придружава. Благодаря!
Източник: www.vatican.va
Превод: www.catholic–news.bg
(1) Слово по време на вечерното бдение на площад „ Св. Петър “. Ден на семейството (Година на Вярата),
26 октомври 2013 г.
