Съветите на Отец Пио за годениците и семействата
В днешния силно либерализиран и секуларизиран свят брачният живот губи все повече своя свещен характер. Престава да бъде разбиран и изживяван като сътрудничество на човека с Бога, а бива разбиран единствено в категорията на удоволствието. За Отец Пио бракът е бил специален дар от Бога и тайнство, освещаващо съпрузите.
ГОДЕЖ, ОСНОВАН НА БОГА
От цяла Италия при Отец Пио пристигали много млади хора, които искали да се сгодят или скоро да се оженят. Те споделяли с него своите съмнения и въпроси, търсейки подкрепа и съвет. И задачата на монаха от Сан Джовани Ротондо била да ги подкрепя духовно. Тоест да направи по-чувствителни младоженците към три аспекта от живота: взаимната любов, верността към християнското призвание и добрата подготовка за живот в семейството.
Известна е историята на Карло З., които в младежките си години се влюбил в много красиво, но не много набожно момиче. Той отишъл при Отец Пио и по време на изповедта признал:
“– Отче, имам приятелка… но тя не ходи често на Църква”
В отговор чул:
“– Остави я!
– Отче, аз я обичам – защитавало се момчето.
– Остави я за твое добро!
– Но, отче, знаеш ли какво означава да обичаш някого?” – продължил да пита Карло.
“– Сине, за любовта се плаща с любов. Не е лошо да обичаш някого, дори Исус ни учи на това. Намери си светица, има такива” – бил крайният аргумент на светеца.
“– Ако ти ми я изпратиш, отче” – измърморил разочарован младежът.
Когато се върнал у дома, той решил да послуша съвета на Изповедника. След известно време срещнал вярващо момиче на име Личия, в която се влюбил, а Отец Пио благословил брака им.
Тази кратка история ни учи на две неща. Първо, истинската любов има своя източник в Бога, затова, който не обича Бога, няма да знае как се обича и човекът. Второ, в любовта предимство трябва да има светостта пред красотата.
Подобен опит имала и една млада жена, Мария Маркезе, която се готвила да се ожени. Тя решила да отиде в Сан Джовани Ротондо, за да помоли Отец Пио за съвет. След като пристигнала, веднага потърсила не говата изповедалня и започнала да се изповядва.
“– Отче, да се омъжвам ли?”
Изповедникът отговорил на въпроса с въпрос:
“– А той вярващ ли е?”
След това я погледнал с разбиране и казал:
“– Кажи му да замине и да се ожени за някоя друга, а не за теб“.
Отец Пио не могъл да реагира по друг начин. За него бракът бил тайнство, за което не е възможно да се подготвиш без вяра в Бога. Без нея не може да се даде гаранция, че ще издържиш в брака.
За да разберем по-добре тази история, трябва да си припомним друго събитие. Този път в Сан Джовани Ротондо дошло младо момиче, придружено от майка си. Идвало от Тренто и било сгодено за мъж, който принадлежал към светска партия и се обявявал за атеист. Момичето искало да знае дали като практикуваща католичка може да се омъжи за него. Отец Пио помолил брат Марселино, който посредничил на жените, да ги попита: „Върху какво тогава искат да основат брака си, ако премахнат Бог?” Отговорът бил ясен: трябвало да разтрогнат годежа.
Такава била логиката на Отец Пио – без Бог не може да се изгражда един щастлив брак, на който Той да бъде основа. Трудно е да се създаде християнско семейство, в което една от страните отрича съществуването на Бог или открито Му се противопоставя.
БРАК, ЖИВЯН С ДОСТОЙНСТВО
Отец Пио подкрепял духовно не само годеници, но подпомагал и идващите при него съпрузи. Неговото служение се изразявало в защита на трите основни елемента на живота: единството, плодовитостта и светостта. Стремежът към достойнството на брака осъждал греховете, които го унищожавали, особено контрацепцията, абортът, прелюбодейството и съпружеските изневери.
Един професор, който прекарал живота си близо до Стигматика, припомня за дискусия, която имал възможността да води с Отец Пио преди много години. Тя се отнасяла за отговорността на съпрузите да участват в Божия план за творението.
“– Греховете против брака са тези, които Бог прощава най-трудно” – казал тогава Отец Пио. “– Знаеш ли защо? Защото е можел постоянно да създава мъже и жени, като Адам и Ева. Той обаче се е отказал от тази привилегия, давайки на мъжа и жената заповед за плодовитост и възпроизводство. Но точно както е направил луцифер, подобно са сторили мъжът и жената, казвайки „non serviam” („не искаме да ти служим”), като по този начин възпрепятствали плана за създаване на душите”.
Изказването за плодородната любов на съпрузите впечатлява със зрелостта и дълбочината на аргументиране. Отец Пио уместно отбелязва, че именно Бог е Този, Който сътворява и предава живота, Той е споделил този дар със съпрузите, като очаква само тяхното съгласие. Нещо повече, чрез създаването на потомство се разкрива творческата сила на Бога, така че мъжът и жената стават активни участници в делото на творението. Ето защо монахът се противопоставя на всички форми на контрацепция, тъй като те казват на Бога:„Не! Аз не искам да Ти служа!”
Споменатият по-горе професор искал да знае и мнението на Отец Пио за регулирането на раждаемостта, за така наречения естествен метод. Тогава чул следните думи: „Периодичното въздържание е приемливо като средство за регулиране на раждаемостта, ако отвъд съгласието между съпруга и съпругата има сериозна причина, конкретна причина за неговото прилагане. Ако е вярно, че „non sunt facienda mala ut veniant bona“ („неможете да използвате злото за постигане на добро”), не може също така да се използва този метод само заради удобство и егоизъм.
За Отец Пио следване на призванието за двойките означава стремежът за създаване на семейство, тоест отговорно раждане и възпитаване на потомство. Въздържането от създаване на потомство в плодовити дни според него е приемливо, но при определени условия. В тези негови изказвания може да се намерят някои идеи, взети от папски учения за семейството, особено на папа Пий XII. Нищо чудно, че Стигматикът бил особено свързан с него. Съдържанието на енцикликата на Пий XII цитирал в изповедалнята.
Oтец Пио защитавал също с голяма сила истината за неразтрогваемостта на брака, която се противопоставя на правото на развод. Разпадането на брака и семейството е голяма несправедливост, която вреди не само на възрастните, но най-вече на децата. Ето защо той казвал, че „разводът е паспорт към ада“. Още на петнайсет години пише в съчинение за училище: „О, ако бях цар! Колко красиви неща бих направил. Преди всичко бил се борил срещу разводите, така желани от много зли хора, и бих сторил така, че тайнството на брака да бъде уважавано.“ Тази младежка мечта ще реализира като проницателен и взискателен свещеник, формирайки съвестта на годениците.
СВАТБЕНА ЦЕРЕМОНИЯ СЪС СТИГМАТИКА
Не е известен точният брой на благословените от Отец Пио двойки. Известно е обаче, че с голяма радост е отслужвал сватби, особено на неговите духовни чеда.
По време на една от тях се случила забавна ситуация. Когато дошло време да положи брачната клетва, младоженецът от притеснение не могъл да произнесе решаващата дума: „искам“. Тогава Отец Пио изчакал определено време, а след това с усмивка се опитал да разсее напрежението, за да му помогне. И когато това не помогнало, извикал: „Слушай, ще кажеш ли най-сетне „искам“, или аз трябва да се оженя за нея?”
На сватбата на друга млада двойка, която принадлежала към кръга на неговите духовни деца, отправил към младоженците думи на благословия, изразявайки свещеническата си загриженост за формирането на новото семейство: „Нека Господ ви благослови и да на прави по-лека тежестта на семейството. Бъдете винаги добри. Не забравяйте, че бракът носи със себе си тежки отговорности, които само Божията благодат може да направи лесни. Винаги бъдете достойни за тази благодат и Господ ще ви запази до четвърто коляно.”
Отец Пио, виждайки много семейни трагедии, знаел, че за много двойки верността към брачната клетва и посрещането на родителските задължения не е лесна задача. Ето защо благославял брака на духовните си деца, за да ги насърчи да потърсят помощ в Бога, Който чрез Своята благодат може да направи всичко, дори неща, невъзможни за човека.
Във времето, когато семействата в Италия преживявали най-голямата криза (отрицателен прираст на населението, разводи, свободна любов, съжителство преди брака, граждански брак), животът на Отец Пио преминал, отдаден на семейството и във възстановяване на неговото достойнство.
о. Блажей Стжехмински OFM Cap
Превод: Десислава Танчева
Източник: „Гласът на Църквата“, бр. 2/2014 г.
