Съвременен прочит на енцикликата “Humanae vitae”
На 25 юли (т.г.) се навършиха 50 години от издаването на енцикликата Humanae vitae (в превод: за човешкия живот), която съдържа учението на Католическата Църква за човешката сексуалност, съпружеската любов и регулирането на раждаемостта. Енцикликата запазва и днес своята актуалност и служи като ориентир за християните, които вярват, че Църквата е най-важния стожер на истината в днешния променлив свят.
Годината е 1968, когато папа Павел VI по времето на своя Понтификат издава енциклика озаглавена “Humanae Vitae”. Целта на енцикличното писмо е да препотвърди традиционното учение на Църквата относно стойността на човешкия живот, защитавайки неговата неприкосновеност.
Появата на бял свят на енцикликата поставя акцент върху неприемането на методите на контрацепцията, съвпадайки във времето, и следвайки началото на сексуалната революция и период от осем години по-рано, когато в САЩ е произведена първата хормонална таблетка.
За съжаление съдържанието й е възприето противоречиво не само в обществото извън Църквата, но и в католическите среди, където и до днес продължава да се приема с резерви.
Папа Павел VI остава много огорчен от тази реакция и поради това не издава нито един документ в следващите десет години до края на Понтификата си.
За това каква е истината относно посланието на това писмо, оставяме на всеки от вас да прецени за себе си!
Без съмнение “Humanae Vitae” докосва тема, която се оказва не само гореща точка, но дори болезнена при това не някъде, където очакваме да не бъде приета, а именно в църковната среда. Причината за това най-вероятно е фактът, че в епицентъра на разтърсващото й съдържание стои тема за естествени морални закони, които неизбежно са свързани с човешката сексуалност, неведнъж определяна като „тема табу“ в историята на човечеството.
Датата 25 юли 2018г е юбилейната 50-та годишнина от деня, в който енцикликата излиза на „бял свят“, което е добър повод за равносметка какво се е променило в света за това време, или казано с други думи да чуем неразказаната история на сексуалната революция, особено сега, когато тя е на път отново да избухне и като че ли този път с още по-голяма сила и мащаб.
Като се върнем години назад във времето, вероятно с голяма изненада ще видим че папа Павел VI предвижда и описва в енцикликата с изключителна точност последствията от масовата употреба на контрацепцията, а те са: намаляване на съпружеската вярност и занижаване на моралните стандарти в брака, загуба на уважение към достойнството на жените като преки носителки на живота, както и все по-голяма държавна намеса в репродуктивния живот на хората. В глава седемнайсета той подробно излага онова, до което ще доведе „опасното оръжие“ на занижените морални изисквания.
Контрацептивното мислене в духа на сексуалната революция и „свободната любов“ широко отварят вратата на още лавинообразно идващи една след друга злини, като например появата и разпространението на порнографски материали, които също оказват все по-голям „възпитателен“ ефект върху обществото, защото се превръщат в сериозна предпоставка за прогресираща деградация и упадък на традиционните ценности – процес, на който ежедневно ставаме свидетели особено в последно време, когато усилията на вярващото общество все по-често са насочени срещу опита да бъде наложен нов модел на сексуално възпитание и култура, при това не само сред подрастващите, но дори и сред четиригодишните деца. Тенденцията да се изместват Христовите ценности, при които любовта е в основата на всеки тип отношения между хората става все по-силна и вниманието към тях се отклонява, като съвсем умишлено, прекомерно и по изкуствени начини вниманието на най-малките се пренасочва върху половите белези и идентичност, и сексуалността с цел да бъдат утвърдени нови „полови стереотипи“.
Отнесено към настоящия момент, предвидените тежки последици от изкуственото регулиране на раждаемостта създават условия за нарастващата криза в обществото, която излиза далече извън рамките на моралния аспект, защото „свободната любов“ неминуемо води до последици, които засягат и репродуктивното здраве на съпружеските двойки.
И така, сексуалната революция е факт и ние в продължение на няколко поколения получаваме „контрацептивно възпитание“, в следствие на което официално от 2012г. правителството на Съединените Американски Щати осигурява на населението хормонални таблетки напълно безплатно, а в Ирландия се проведе успешен референдум, който наложи легализацията на абортите, и отново в САЩ на дневен ред се разисква казуса за удължаване на възможния срок за абортиране на плода до няколко седмици преди да е настъпило самото раждане.
Поглеждайки към думите на папа Павел VI започваме да се питаме как можеше той да знае това?:“Кой би спрял управляващи, които всеки път, когато намерят за необходимо, улесняват и дори налагат върху техните народи методите на контрацепция, които считат за по-ефикасни?“
Що се отнася до съпружеската любов в писмото четем: „Тази любов е преди всичко напълно човешка, което означава едновременно и на сетивата и на духа. Тогава тя не е просто увлечение на инстинкта и чувството, но също и то главно, акт на свободната воля, която иска любовта да бъде трайна и да укрепва в радостите и скърбите на ежедневния живот и по този начин съпругът и съпругата стават едно само сърце и една само душа и заедно постигат тяхното човешко съвършенство.“
Вярващите, които съставляваме Църковната общност се стремим според своето призвание да водим съпружески живот, който да бъде служение към Бога, но дали наистина го искаме и в конкретния контекст въпросът по-скоро е доколко оставаме отворени за живота във всеки един момент?
„Най-сериозното задължение – предаването на човешкия живот, с което семейните хора са свободни и отговорни сътрудници на Бога Творец, винаги е било извор на голяма радост за тях, въпреки че понякога е придружавано и с немалко трудности и страдания. Във всички времена изпълнението на това задължение е поставяло големи проблеми пред съвестта на семейните хора…“: са думите, с които започва енцикличното писмо и които още в самото начало загатват за съществуването на някакво противоречие между изповядването на вярата и воденето на съпружеския начин на живот.
Такова противоречие в действителност не съществува по две причини – първо, защото Църквата остава абсолютно свободен избора на семействата да решат колко деца ще имат въз основа на икономически, социални, а понякога и здравословни фактори, и второ, защото Тя остава твърдо в ролята си на „гарант на истинските човешки ценности“, като предлага „учение за регулиране на раждаемостта, което възвестява Божия закон“, или казано по друг начин съпружеският живот е насочен към „спазване на въздържание в определен“ чрез наблюдение плоден период за двойката.
Разпознаването на симптомите и знаците на плодните периоди става възможно благодарение на познаването и използването на естествени методи, които определяме като алтернатива за истинско семейно планиране, а не като контрацепция.
Основание за това ни дава фактът, че контрацепцията действа в една единствена посока – срещу зачеването (в превод от англ.ез. – contra (con) ception ), а естествените методи използваме двупосочно – и когато искаме да заченем, и в случаите, когато отлагаме бременността. Освен това контрацепцията недвусмислено поставя бариера между съпрузите, като ги лишава от цялостен, завършен и пълноценен сексуален контакт, който нормално би следвало да представлява себеотдаване на всички нива – не само чисто физически, но и духовно, интелектуално, комуникативно и емоционално. Използването на методи като Симпто-термалния, Метода на овулацията, известен и като Метода на д-р Билингс или неговата доразвита версия – Системата на модела на Крейтън, заздравява и укрепва както близостта, така и топлината и любовта между съпрузите, възпитавайки у тях повече взаимно уважение и споделяне на отговорностите в брака.
Днес повече от всякога имаме нужда да обърнем погледа си „назад“ към ценностите на “Humanae Vitae”, защото както опитът показва фалшивата свобода на сексуалната революция води до все повече и по-тежки травми в обществото. За съжаление модерни идеологии като тази за правото на аборт или нашумяващата в последните години джендър култура, създават изкуствено усещане за живота, отклонявайки семействата и подрастващите от фундаменталните пътища на щастието, преминаващи през вярата и любовта.
И ако след всичко казано дотук, сме добили усещане, че светът бавно, но сигурно се превръща в тъжно и мрачно място, можем да си припомним думите на Света Едит Щайн: „Колкото по-тъмно става около нас тук, толкова повече трябва да отваряме сърцето си за светлината отгоре!“
Пълният текст на енцикликата можете да намерите тук: Енцикликата Humanae vitae
Още за Humanae vitae: https://www.vaticannews.va/bg/vatican-city/news/2018-07/50-godini-humane-vita-saprujeska-liubov.html
Автор: Лидия Йорданова
