Учението на Папа Франциск за любовта (1)

Любовта зло не мисли, не се превъзнася, не се гордее.

В така наречения Химн на любовта, написан от св. Павел, откриваме някои от характеристиките на истинската любов:

„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,на неправда се не радва, а се радва на истина;всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.” (1 Кор. 13:4-7).

Любовта се развива в живота, който споделят всеки ден съпрузите, помежду си и със своите деца. Ето защо е полезно да се замислим по-дълбоко върху смисъла на този текст на св. Павел и върху неговото приложение в конкретната ситуация на всяко семейство. (…)

Любовта зло не мисли

Това означава, че в любовта няма място за завистта, т.е. за чувството на неприязън към другия понеже притежава определени блага (срв. Деян. 7:9; 17:5). Завистта е тъга по причина на благото на другия, която показва, че щастието на другите не ни интересува, защото сме изключително съсредоточени върху собственото си благоденствие. Докато любовта ни кара да излезем от самите себе си, завистта ни подтиква да се затворим в собственото си „аз”. Истинската любов превръща в ценност успеха на другия, тя не го чувства като заплаха и се освобождава от горчивия вкус на завистничеството. Любовта приема, че всеки има различни дарове и различни пътища в живота. Така тя ни позволява да открием собствения си път, за да бъдем щастливи, позволявайки и на другите да намерят своя.

Любовта не се превъзнася, не се гордее

Този, който се превъзнася желае да се изкара по-висш от другите, за да ги впечатли чрез едно наставническо и малко агресивно поведение. Този, който обича, не само избягва да говори твърде за себе си, но и нещо повече, тъкмо защото е съсредоточен върху другите, той не чувства нужда да бъде в центъра на вниманието.

„Любовта не се гордее” – това значи, че който обича не се „големее” пред другите. (…). Гордеенето се изразява не само в натрапчивото желание да се покажат собствените качества, но  и в това, че човек губи усет за реалността. Възприемаш се като по-голям, отколкото си, защото се смяташ за по-„духовен” или по-„мъдър”. Св. Павел използва този глагол и друг път, например, за да каже, че „знанието възгордява”, докато „любовта назидава” (1 Кор. 8:1). Сиреч някои се смятат за велики, защото са по-образовани от другите, затова искат да господстват над тях;  а всъщност това, което ни прави духовно извисени е любовта, която разбира, закриля и служи за убежище на слабия. (…)

Това учение за любовта е важно да бъде прилагано от християните във взаимоотношенията с онези членове от тяхното семейство, които не са укрепнали във вярата, и поради това са по-уязвими и несигурни в убежденията си. Понякога обаче се случва тъкмо обратното: смятаните за по-напреднали в семейството стават арогантни и непоносими. Смирението тук се явява като нещо, което е част от любовта, защото, за да можеш да разбереш, да извиниш или да служиш на другите със сърцето си, ти неминуемо трябва да се излекуваш от гордостта и да култивираш смирението. Исус напомня на учениците си, че в света на властта всеки се опитва да господства над другия, ето защо Той казва: „между вас обаче няма да бъде тъй” (Мат. 20:26). Логиката на християнската любов не е логиката на онзи, който се смята за повече от другите и иска те да изпитат неговата власт; по-скоро това е логиката, която следва думите: „и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб” (Мат. 20:27). Логиката на господството на едни над други, или съперничеството да се види кой е по-интелигентен или по-силен, не може да властва в семейния живот, защото тази логика слага край на любовта. Този съвет е и за семействата: „Облечете се в смиреномъдрие, защото „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (1 Петр. 5:5).

 

Срв. Папа Франциск, Amoris Laetitia– Радостта от любовта, 90, 95-98.

Тълкуване на думите „любовта е дълготърпелива”: виж тук https://domashnatsarkva.com/търпението/

Сподели
Share
Share
Share