Царството Божие прилича на синапово зърно
Размишление за неделното Евангелие (XI неделя-B)
Евангелски текст
И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва. И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни. И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко. (Марко 4, 26-34)
Размишление на брат Фауст Байло
(Торонто, Канада)
Днес Исус ни предлага два образа с голяма духовна стойност: притчата за семето, което покълва и расте, и притчата за синаповото зърно. Това са образи от еждневния живот, близки до мъжете и жените, които Го слушат, свикнали да сеят, поливат и прибират реколтата. Исус използва нещо разпознаваемо – селското стопанство – за да ги поучи в това, което за тях не е много познато: царството Божие.
Всъщност, Господ им открива нещо от Своето духовно царство. В първата притча разказва: „царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята”. (Мк 4, 26) И въвежда във втората, казвайки: „на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?” (Мк 4, 30)
По-голямата част от нас имаме малко общо с мъжете и жените от времето на Исус и въпреки това тези притчи звучат в съзнанието ни актуални, понеже, зад сеитбата, поливката и прибирането на реколтата, откриваме това, което Исус ни казва: Бог е засял нещо Божествено в нашите човешки сърца.
Какво е царството Божие? Бенедикт ХVІ ни напомня: „То е самият Исус”. То е нашата душа, „основното място, в което се намира царството Божие”. Бог желае да живее и да расте вътре в нас! Да търсим Божествената мъдрост и да се покоряваме на нейните вътрешни напътствия. Ако го направим, тогава животът ни ще придобие такива сила и дълбочина, които ни е трудно да си представим.
Ако отговаряме търпеливо на Неговата благодат, Божественият Му живот ще расте в душата ни, както семето расте на полето и както средновековният мистик Майстер Екхарт казва: „Божието семе е вътре в нас. Ако земеделецът е умен и работлив, то ще расте, за да бъде Бог, чието семе е. Плодовете му ще бъдат с Божествена същност. Семето от круша се превръща в дърво на круша, ореховото семе – в орехово дърво, Божественото семе се превръща в Бог.”
Превод от италиански: Мария Станева
