Mарта и Mария – „едно е само потребно”

Отец Долиндо Руотоло

Докато Исус се придвижва към Йерусалим, се спира в едно село на име Витания и отсяда в къщата на едно обично семейство – семейството на Лазар. Той има две сестри – Марта – по-голямата, която се занимава предимно с къщната работа, и Мария, която обикновено се идентифицира с Магдалена, вече обърната от Исус. Марта, искайки да поднесе уваженията на дома пред Исус, е цялата заета с приготовления за вечерята, и виждайки, че сестра й стои пред нозете Му, пленена от думите Му, се огорчава и се оплаква на Господ.

         Постъпката на Мария е егоизъм за Марта и даже проява на леност, понеже има толкова много неща да се свършат. В този момент за нея духовните неща нямат никакво значение. Но Исус сладко я порицава, казвайки й: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.

         В тези думи, наглед толкова обикновени, е цялата стойност на човешкия живот на земята и един упрек към хората за напразното суетене около това, което преминава. Тези думи: Едно е само потребно, би трябвало да са изваяни в сърцата ни и да се превърнат в правило за делата, с които се заемаме. Материалните хора, всъщност, живеейки единствено за тази земя, без мисъл за вечния живот, вярват не само в осезателната важност на временните неща, но дори смятат за излишно и напразно духовното. И дори тези, които имат почит към духовните неща, държат в много по-голяма степен на активния живот, заемат се предимно с това да помогнат временно на нещастните, пренебрегвайки времето за молитвен живот и съзерцание.

         В действителност е точно обратното.

         Естественият живот и това, което се отнася до него, е само начин да стигнем до духовния живот. А духовно активният живот е плод на съзерцателния и вътрешния живот. Глупост е да забравиш за душата и да се грижиш само за тялото. Също толкова глупаво е да се отдадеш на външните дела на доброта, без да ги подхранваш с вътрешен живот и с молитва.

         Ако помислим, че всичко в живота минава, кой може да предположи или да допусне, че може да има значение това, което свършва и може да няма значение това, което трае вечно? Можем да кажем, че всичкото объркване в нашия живот е базирано на малкото или никаквото оценяване на вечните блага и на това, което ни води при тях. Молитвата, литургията, тайнствата, Божието Слово са винаги на последно място за много, много хора.

         За родителите например училището има първостепенна важност за децата им, насочвайки ги към определена професия, но много пъти за тях няма никакво значение духовният живот, който ще ги насочи към вечния.

         Ако дъщерята трябва да се омъжи, всичко не е достатъчно – зестра, тоалет, луксозни покупки, но ако трябва да стане монахиня, всичко е прекалено. Няма значение, че дъщерята, омъжвайки се, отива надалеч. Даже сълзите й от раздялата се определят като истерични. Но ако, посветявайки се на Бог, трябва да се отдалечи, тази болка изглежда непоносима и се търсят всички начини да се избегне.

         Ако синът трябва да преодолее най-тежките изпитания, за да успее в професията си, няма нищо, но ако трябва да направи малка саможертва, за да стане свещеник, това е лудост.

         Много е неприятно да признаем, че нямаме съзнание за това, което е духовно, сякаш сме създадени само за тази земя и за този живот. Нека изкрещим на света, който иска да ни примами със своите заблуди: Едно е  само потребно, само едно е необходимо. Това, временното, ще ни бъде отнето, това, което е вечно, никога няма да ни бъде взето. Който се дарява на Бог, избира по-добрата част, включително в настоящия момент. И това никога не носи разочарования, но несравнимо богатство от мир и удовлетворение.   

Don Dolindo Ruotolo, I quattro Vangeli, Casa Mariana editrice.

Сподели
Share
Share
Share