Божият замисъл за брака и семейството

Живеем във времена на бурни обществени, политически, икономически промени. Младото поколение желае да изгради нов, по- добър свят. Много тийнейджъри не признават власт-та, нито начина на живот. Младите много високо ценят свободата, независимостта и собствените си убеждения. Бунтуват се срещу традиционните морални норми, обичаи и начин на живот. По различен начин от предишното поколение преживяват връзките с връстниците си, влюбването и приятелството между момчета и момичета.
Понякога имат странна гледна точка на брака и семейството. Обикновено защото много млади взимат решение за цял живот. По-голяма част от младежите живее в разрушени семейства, в които липсва любов, чувство за безопасност и чувствителност. Такива младежки съмнения, дали любовта изобщо съществува, възможен ли е брачен живот в хармония и дали той може да донесе щастие.

Божият замисъл за връзката между мъжа и жената
Да се вслушаме в това, което Христос казва по тази тема. „И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина? Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: “затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът”? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. Те Му казват: защо тогава Мойсей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне? Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Мойсей да напускате жените си; но отначало не беше тъй” (Мт. 19, 3-8). В Евангелието от св. Матей Христос ни напомня за Божият замисъл спрямо брака и семейството. Създателят, Който сам е общност от обичащи се хора, желае всеки човек да живее в общност на любов не само с Него, а също и с хората. Бог, Който най-добре познава човека, нашите най-дълбоки желания и мъки, знае, че всеки от нас тъжи за неотменима и вярна любов още тук, на тази земя. Затова измислил и решил най-необикновената общност от любов между хората и я нарекъл брак. Това е неразделима общност от любов между мъжа и жената. Това е необикновена общност, защото младоженците стават едно цяло чак до смъртта си толкова близки, все едно са едно цяло. „Тъй че те вече не са двама, а една плът.” (Мт. 19, 6). Оттогава самия Бог обича младоженците не само индивидуално, но и тяхното взаимно брачно единство и любов. Бракът е необикновен Божи замисъл, прекрачващ нашите човешки представи на тема любовта и връзката между жената и мъжа. Това е замисъл за необикновена любов, че чак ни учудва и очарова с красотата си. Благодарение на Божията визия за брака и семейството, все още продължава историята на човечеството. Точно в брака и семейството човек се учи на тази любов, която е търпелива, милосърдна, която не завижда, не търси аплодисменти, не се възгордява, не допуска неприличие. Точно в християнския брак и семейство човек израства в любовта, която не се гневи, не помни лошо, която всичко понася, вярва на всичко, във всичко слага надеждата, която на всичко ще устои и никога не ще свърши (срв. 1 Кор. 13, 4-8). Именно благодарение на вярната и неразривна брачна любов младоженците с кураж трябва да предават новия живот и да намират сили и издръжливост, нужни да предпазят и отгледат децата, с които Бог ще ги дари.

Изискващата брачна любов
Божията, необикновена и очароваща визия за брачната любов и единство ни безпокои, защото поставя високи изисквания. Изисква от несъвършените мъже и жени създаване на най-удивителната клетва, която само Божията любов може да планира и предложи: „Взимам те за мъж/жена и ти се кълна в любов, вярност и брачна честност, а също и че няма да те оставя чак до смъртта. Така ми помогни, Господи, Боже Всемогъщ, в Светата Троица и всички светци!” Това са най-прекрасните думи, които мъжът и жената могат да си кажат! Това са думи на толкова очарователна и необикновена любов, че могат да се кажат само благодарение на Божията помощ и само в присъствието на Бог, Който е извор и пример за вярна и неотменима любов. Съвременният човек е все още очарован от Божието предложение за такава любов. Но все повече хора се тревожат от ангажиментите, произтичащи от такава любов. В наше време наблюдаваме тенденция да се потиска нуждата от брачен и семеен живот. Някои имат съмнения дали съвременният човек е способен за вярна и неотменима любов. Цивилизацията, която поставя по-високо притежанието на вещи от обичането на човека се страхува от християнската визия на брачната любов. Оттук във филмите, радиото и телевизията, във вестниците и книгите се натъкваме на предложения във връзката между мъжа и жената опряна върху значително по-малка любов. Този тип връзки, опрени върху невярната и отменима любов не задоволяват най-големите мечти и мъки на човешкото сърце, но включват това, че не поставят буквално никакви изисквания. Показват развлекателната визия на връзката между мъжа и жената: играем си, живеем на свобода, към нищо не се ангажираме, не споделяме любовта си с деца. А като се появят първите трудности ще се разделим и ще опитаме да основем връзка с друг човек. А после отново и с друг. И така ще си играем с живота, със себе си и другия чак до смъртта. Към така мислещите хора могат да се отправят думите, които Христос е казал преди 2 хиляди години: имате втвърдени сърца, но от началото не е било така (срв. Мт. 19, 7).

Лесната любов е илюзия
Наивната, развлекателна визия на живота, лишена от брачна, вярна и отговорна любов може да бъде за някого изкушаваща, но е само утопия. И то много опасна, тровеща утопия. Както всички утопии, които са представяни в изкушаващата и привлекателна личност. Животът на тази земя не може да бъде изживян по развлекателен начин, избягвайки сериозните връзки и отговорности. Не може да се играе с живота, себе си и другите хора, ако искаме да бъдем щастливи. Сигурен съм, че никой от читателите не би искал родителите му да имат развлекателна визия за брака и семейството. Лесно е да си представим каква би била съдбата на човечеството ако повечето хора бяха се подали на изкушението за такова забавление със себе си и другия. На света би имало още повече самотни хора, озлобени, зависими от алкохола, наркотиците и секса, агресивни, уплашени, психично болни. Света би се изпълнил с най-голямата инвалидност, която може да докосне човека: невъзможността да обичаш. Нищо чудно, че човек тъжи за тази най-голяма и най-важна изискваща любов, която ни предлага Бог и която наричаме брачна любов. Трябва да се замислим по какъв начин можем да се приготвяме за тази любов? Какви опасности си струва да преодолеем и какви позитивни условия трябва да изпълним?

Опасностите в израстването към брачната любов
Много са съвременните негативни явления, които затрудняват израстването към брачната любов и които провокират към търсене на по-малка любов, а дори и до отказване от живота в любов. Едно от тези обезпокоителни явления са вестниците, филмите или програмите, в които се осмиват бракът и семейството. Голяма опасност в израстването към брачна любов е напътстването ни от удоволствието, а не от ценностите и моралните норми, посягането към алкохол и други пристрастяващи субстанции, наивната, развлекателна игра – визия на човешката сексуалност, предбрачното съжителство, сексуалната пристрастеност, растежът в семейства, които преживяват криза, а също и липсата на духовност и задълбочена връзка с Бога. Съществуват и други явления, които показват едновременно позитивни и негативни аспекти. Например позитивно е, че момчетата и момичетата още от малки могат да бъдат заедно, да си играят, да се учат и сътрудничат. В нашите времена родителите оставят на младите значително по-голяма свобода, отколкото преди в избора на приятели и приятелки и в прекарването на свободното време с разнополови личности. По правило младите сами си избират тези, с които чувствено се свързват. В същото време наблюдаваме негативните аспекти на тази ситуация. Част от момчетата и момичетата се срещат по лош начин, например в търсене единствено на телесно удоволствие или заедно като посягат към пристрастяващи субстанции. Нещо повече, освен това, че момчетата и момичетата сами избират партньорите си, че имат много възможности и време за взаимно опознаване и възлюбване и често се боят от задълбочени връзки, а още повече се страхуват от взимането на решение за неразрушим брак. Неведнъж изключват такава възможност! Оправдават го единствено със запазването на свободата си. Реално става дума за това, че не могат да обикнат другата личност толкова, че да рискуват живота си за нея. В последствие не вярват също, че тази друга личност може да ги обикне с вярна и неотменима любов.

Изграждане на взаимоотношения между момчето и момичето
Да се замислим над това какви позитивни условия трябва да се изпълнят, за да израснем в брачна и семейна любов. Едно от тези условия е запазване на собствената последователност в изграждането на връзка между момчето и момичето. Това означава, че младите започват от интелектуалната връзка. Опознават се, разказват за себе си, за своите убеждения и възгледи, за интересите си, за радостите и мъките си, за семейството и средата, в която живеят. Ако двамата млади започнат да се познават и разбират, тогава се появява емоционалната връзка. Момчето и момичето започват все повече да се радват един на друг, чувстват се в безопасност един с друг, вярват си. Жалеят, когато не са заедно. Доверяват си преживявания, които на никого досега не са казвали. По този начин се ражда интензивна емоционална връзка, наричана влюбване. С развитието на интелектуалната и емоционалната връзки се появява духовна връзка. Духовността е тази сфера, в която човек търси отговори на най-важните въпроси: кой съм аз и защо живея? Духовна връзка означава, че момчето и момичето разговарят за своята визия за себе си и света, за ценностите и моралните принципи, за житейските желания и стремежи, за собствената визия за щастието, любовта, брака и семейството. Тези възгледи би трябвало да бъдат подобни. Не може да се основе щастливо и издръжливо семейство, когато едната страна иска да строи брака в основите на любовта, верността и честността, а другата страна да се напътства от егоизма или да приема брачната изневяра. Основаването на духовна връзка в опора на подобни морални ценности и принципи определя обикновено това, дали развиващото се познанство между момчето и момичето ще се окаже още една от многото приятелски връзки или ще прерасне в изключителна и много лична връзка. Във втория пример следващата фаза би трябвало да бъде проверка на връзката между момчето и момичето чрез наблюдение на взаимните начини на отношение към другия на фона на контактите с другите хора. Изграждането на познавателна, емоционална и духовна връзка фокусира двамата млади върху самите тях, върху техните преживявания като двойка. Това е фаза на изолация, а дори и бягство от средата и социалните връзки. Зрялото развитие на връзката между момчето и момичето води до това, че отново се разширява техния контакт с другите хора. Разбира се, това не е връщане към предишното положение, защото това сега е връщане като двойка. Общувайки с другите хора, младите имат шанса да проверят заедно дали това всичко, което взаимно са си казвали и са си обещавали е истина или само илюзия, или обещание без покритие. Действайки заедно в класа и приятелската група, заедно с другите играейки си, молейки се и побеждавайки трудности, наблюдавайки се на фона на контактите с другите хора , младите могат да се уверят до колко наистина се разбират, уважават и зачитат, до колко подобни са им моралните принципи, какво наистина означават за тях ценностите, като: любов, вярност, честност, отговорност.

Изграждане на брачна връзка
Личното взаимоотношение между момчето и момичето, проверено в контактите с други хора, става потвърждение, че връзката между тях вече е повече от само емоционално увличане. Тогава младите са близо до това, което наричаме приятелство. В тази равнина тяхната връзка може да продължи и да се развива до края на живота, донасяйки на двете страни радост и взаимно опора. Може пък да прерасне във още по-изключителна и единствена връзка: брачна връзка. Става така, когато двама вече сприятелени хора, които взаимно са се опознали и възлюбили, които имат подобна визия за живота и щастието, потвърдена в съвместните действия, се решават на нещо още по-голямо: цялостно себеотдаване за другия и общо изграждане на живота чак до смъртта в рамките на брака и семейството. След приемането на такъв тип решение е нужно допълнително време, за да се разговаря и работи съвместно с непозната досега перспектива: перспективата на брака и семейството. Момчето гледа тогава на момичето като на бъдеща жена и майка на децата си, а тя гледа на момчето като кандидата за мъж и баща на нейното потомство. Самата любов не стига, за да се основе щастливо семейство! Самата любов може да стигне за изграждане на приятелство, но брачния и семеен живот изисква зряла личност, придобиване на определени характеристики и умения. Може да бъдеш приятел например на алкохолик или наркоман, който посяга към пристрастяващи субстанции, но не може да го избереш за половинка и родител, защото докато е в такова състояние, няма да може да изпълнява брачните и родителски задължения. Дори ако обича много искрено. Когато и двете страни оценят заедно, че този период, наречен годеж, е потвърдил тяхната взаимна любов и вярност, биват изпълнени условията, да се вземе решение за пристъпване към брак. В рамките на брака идва времето за сексуалната връзка. Чак в контекста на неразривната брачна любов съжителството потвърждава това, което човешката сексуалност от своята натура означава: неотменима, вярна брачна и родителска любов. Тогава прекалената концентрация на сексуалност не застрашава останалите измерения на връзката, защото тези връзки са вече изградени и са основа на всяка интимност между младоженците: сексуалната интимност също.

Връзка с Бог и с родителите като основа за подготовката на младоженците
Отговорното градене на връзката между момчето и момичето е непременно условие за подготвяне към брачна и родителска любов. Друго условие е тревогата за зряла връзка с Бога. Неотменимата, вярна брачна и родителска любов е страхотен план на Господ Бог и единствено живеейки в Негово присъствие можем да постигнем точно такава любов. Света, в който живеем, винаги ще ни учи на значително по-малка любов. Христос ни учи на безусловна, вярна и жертвена любов, без която няма щастливи семейства. Който иска добре да се подготви за брака, трябва да се тревожи за своята вяра, за живота в тайнствата, за молитвата и четенето на Светото Писание, за придържане към Божиите заповеди. Трябва да се радва и на вярата на тази личност, с която иска да създаде семейство и да и помага в задълбочаването на приятелството и с Бог. Личното приятелство с Бог е не само фундамент на свещеническия или монашески живот. То е също и фундамент на добрия брачен и семеен живот. Третото условие за зрялата подготовка за брак е тревогата за добри отношения с родителите. Струва си да се разговаря с мама и татко за живота, ценностите, брака, за взаимоотношенията между момчетата и момичетата. Родителите не само имат по-голям опит от своите деца. Те също ги и обичат и ще им подсказват това, което е мъдро и зряло. Дори тогава, ако в собствения си живот са извършили някакви грешки. Притеснителна е ситуацията, ако някой от тийнейджърите крие от родителите си момче или момиче, с което се е обвързал. Особено по време на влюбване всеки се нуждае от съвет и опора от страна на близките.

Благодарност и бдителност
Бракът е необикновен замисъл на Бог, който призовава жената и мъжа към свързване завинаги с любов, която най-много ни липсва: вярната и неотменима любов. Такава любов е задължителна, та хората още на тази земя да бъдат щастливи. С такава любов самия Бог, със силата на Своя авторитет, свързва младоженците. Християнския брак е свято нещо. Той е тайнство. „Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.” (Мт. 19, 7) Да благодарим на Бог за дара на неразривния брак. Едновременно с това да бъдем бдителни. Света, в който живеем, често пренебрегва брака и семейството или предоставя по-малка любов, като начин на живот. Най-добрия начин да бдим е приятелството с Бога, с родителите и възпитателите, а също и поставяне на задължения, които ни помагат за изграждането на лична връзка между момчетата и момичетата. Струва си и да си зададем няколко въпроса:
– Разказвам ли на родителите си за това, как си представям връзката между момче и момиче и питам ли ги какво мислят за моите възгледи и държание в тази сфера?
– Какви характеристики и умения трябва да имат младите според мен, които са решили да сключат брак?
– Моля ли се за добра подготовка за брака и семейния живот?
– Как разбирам следните изказвания: „Ще стана майка, това е начало на поема, драма, трагедия или епопея, но никога на комедия…” (Magdalena di Spello)
„Бащата никога не се забравя… Когато детето е на 4 години: „татко знае всичко”. Когато е на 8 години: „татко знае почти всичко”. Когато е на 15 години: „татко не знае много неща”. Когато детето е на 18 години: „баща ми не разбира нищо”. На 30 години: „ще помоля за съвет баща си”. На 40 години: „ако бях слушал баща си”… На 50 години: „ако все още имах баща”…”

Молитва
Господи Боже, всеки от нас желае да има обичащи се родители и да живее в щастливо семейство. Мечтаем и в бъдеще да създадем свое щастливо семейство, в което всички ще се чувстват обичани и в безопасност. Искаме да Ти благодарим за това, че мислиш за тези наши желания и нужди и че призоваваш жената и мъжа към живот в брак, основан върху любовта, която най-много ни липсва: неотменимата, вярната, жертвената и плодоносна любов. Любовта, която на всичко вярва, всичко ще издържи, която всичко може и която никога няма да свърши, защото Ти си такава Любов. Искаме, Господи Боже, за всичко това да Ти благодарим. Искаме да помолим да ни помогнеш така да изживеем младостта си, та да израстваме към брачната и родителска любов, на която самият Ти ни учиш. Искаме да помолим да ни помогнеш никой и нищо да не разрушава нашите семейства и нашето бъдеще. С упование и надежда Те молим за това чрез Христа, нашия Господ и Приятел. Амин.

о. Марек Джевиецки
Превод: Мартин Чалъков
Източник: „Гласът на Църквата“, бр. 2/2014 г.

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share
Share