Енцикликата Humanae vitae

Папа Павел VI

Енцикликата Humanae vitae (в превод: за човешкия живот) съдържа учението на Католическата Църква за човешката сексуалност, съпружеската любов и регулирането на раждаемостта. Това учение запазва и днес своята актуалност и служи като ориентир за християните, които вярват, че Църквата е най-важния стожер на истината в днешния променлив свят.

До почитаемите патриарси, архиепископи и епископи и дo местното духовенство в мир и единение със Светия престол, до свещениците, вярващите и всички хора с добра воля.

Преподобни братя и обични синове,

1. Най-сериозното задължение – предаването на човешкия живот, с което семейните хора са свободни и отговорни сътрудници на Бога Творец, винаги е било извор на голяма радост за тях, въпреки че понякога е придружавано и с немалко трудности и страдания.

Във всички времена изпълнението на това задължение е поставяло големи проблеми пред съвестта на семейните хора, но поради сегашното развитие на обществото промените, които настъпиха, повдигнаха нови въпроси, които Църквата не би могла да пренебрегне, имайки пред себе си материя, която така отблизо засяга живота и щастието на човеците.

 НОВИЯТ АСПЕКТ НА ПРОБЛЕМА И КОМПЕТЕНЦИЯТА НА ПОУЧАВАЩАТА ВЛАСТ

2. Промените, които настъпиха, са всъщност забележителни и от различно естество. На първо място, налице е бързо демографско развитие. У мнозина се проявява известен страх, че населението в света нараства по-бързо отколкото наличните ресурси, което увеличава нищетата на много семейства и развиващи се страни, така че изкушението на властите да противодействат на тази опасност с драстични мерки е голямо. Нещо повече, работните и жилищните условия, така както и увеличаващите се неотложни нужди и в икономическата, и в образователната сфера днес често правят необходимото образование трудно за все по-голям брой деца. Наблюдава се и промяна както в начина на възприемане личността на жената и нейното място в обществото, така и в оценката, която се дава на съпружеската любов в брака, а също и в определянето смисъла на съпружеския акт във връзка с тази любов.

И накрая най-важното, трябва да се има предвид, че човекът постигна изумителен прогрес в овладяването и рационалното организиране на природните сили, така че започна да бъде склонен да разпростира това надмощие и върху своето собствено цялостно същество – върху тялото, психическия живот, социалния живот и дори върху законите, които регулират предаването на живота.

3. Това ново състояние на нещата повдига нови въпроси. Като се имат предвид днешните условия на живот и значението на брачните отношения, и по-специално на хармонията между съпрузите и тяхната взаимна вярност, не би ли било желателно преразглеждането на съвременните етични норми, особено след като е очевидно, че те не могат да бъдат спазвани без жертви, понякога дори и героични?

И още, разпростирайки в тази област приложението на така наречения “закон за целостта”, не може ли да се допусне, че намерението за по-малка, но по-рационална плодовитост може да превърне стерилизацията в законен и мъдър контрол на раждаемостта? Не може ли да се приеме, че целта на прокреацията (1) принадлежи на целостността на брачния живот, а не на неговите отделни актове? Поставя се също и въпросът – в светлината на повишеното чувство за отговорност на модерния човек, не е ли дошъл моментът, когато човекът ще повери регулирането на раждаемостта повече на своя разум и на своята воля, отколкото на биологичния ритъм на своето тяло.

4. Такива въпроси изискват от Поучаващата власт на Църквата един нов и по-задълбочен размисъл върху принципите на моралното учение за брака: учение, основано върху природния закон и осветлено и обогатено от Божието откровение.

Нито един вярващ не би могъл да отрече, че Поучаващата власт на Църквата е компетентна да интерпретира и естествения морален закон.

Фактически не подлежи на обсъждане, както и нашият предшественик многократно заявяваше (2), че когато Исус Христос даде на Петър и на апостолите Своята божествена власт и ги изпрати да научат всички народи на Неговите Заповеди (3), ги определи за пазители и несъмнени тълкуватели на цялостния морален закон, не само на закона в Евангелията, а и на естествения Закон, който е също проява на Божията воля и чието вярно изпълнение е еднакво необходимо за спасението (4).

Съобразно тази своя мисия Църквата винаги, а в последно време и много по-всеобхватно, е давала едно последователно учение, отнасящо се както до естеството на брака, така и до правилната употреба на брачните права и задължения на съпруга и съпругата (5).

5. Съзнанието за тази мисия ни подбуди да утвърдим и разширим проучвателната комисия, която бе основана през март 1963 г. от нашия предшественик папа Йоан XXIII, вечна му памет. Тази комисия, която освен няколкото експерти от различни, отнасящи се към предмета, дисциплини, включваше също и брачни двойки, имаше за цел да обобщи мненията по новите въпроси, засягащи съпружеския живот, и в частност регулирането на раждаемостта, и да предостави необходимата информация, за да може Поучаващата власт да даде подходящ отговор на очакванията не само на вярващите, но също и на общественото мнение в света (6).

Работата на експертите, така както и пос­ледвалите мнения и съвети, спонтанно и бързо из­пратени от голям брой наши братя в епископата, ни позволиха да разгледаме много по-точно всич­ки страни на този комплексен проблем. От все сърце изразяваме нашата голяма благодарност към всеки един от тях.

6. Заключенията, до които комисията достиг­на, не биха могли да бъдат разглеждани от нас като сигурни и окончателни, нито да ни освободят от едно лично проучване на този сериозен въпрос; та­ка е, защото в самата комисия не е било постигна­то пълно съгласие на мненията по отношение на моралните норми, които да бъдат предложени; и най-вече защото се очертаха определени критерии за разрешаване, които се отклоняват от моралното учение за брака, давано с постоянна твърдост от Поучаващата власт на Църквата.

Ето защо, след като внимателно разгледахме дадените документи, след добро обмисляне и продължителни молитви сега ние възнамерява­ме, по силата на мандата, поверен ни от Хрис­тос, да дадем нашия отговор на тези сериозни въпроси.

•  ДОКТРИННИ ПРИНЦИПИ

Цялостна представа за човека

7. Проблемът за раждането, така както u все­ки друг проблем, засягащ човешкия живот, се раз­глежда отвъд отделните перспективи – независи­мо дали от биологическо или психологическо, де­мографско или социологическо естество – в свет­лината на една цялостна представа за човека и не­говото призвание, не само неговото естествено и земно, но също и неговото свръхестествено и веч­но призвание. И понеже в опита си да оправдаят изкуствените методи за контрол на раждае­мостта, мнозина се аргументират с изискванията, както на съпружеската любов, така и на “от­говорното родителство”, добре е да се формули­рат съвсем точно истинските понятия за тези две възвишени реалности в брачния живот, позо­вавайки се главно на това, което неотдавна бе из­ложено в тази връзка по най-авторитетен начин от Втория ватикански събор в неговата пасто­рална конституция Gaudium et spes.

Съпружеската любов

8. Съпружеската любов проявява по най-висш начин истинската си природа и благородство, ко­гато се свързва със своето върховно начало, Бог, Който е Любов (7), Отец, “от Когото се именува все­ки род на небесата и земята” (8).

Следователно бракът не е резултат на слу­чайността или продукт на еволюцията на несъз­нателни природни сили; той е мъдра институция на Твореца, за да се осъществи в човечеството Не­говият план на любовта. Чрез взаимното личнос­тно себедаряване, истинско и изключително, съп­ругът и съпругата са насочени към единение на своите личности, за да постигнат взаимно съвър­шенство и така да сътрудничат на Бога в раждането и възпитанието на нов живот.

Нещо повече, за кръстените бракът придава достойнството на свещения знак на благодатта, тъй като представя единството между Христос и Църквата.

Характеристиките на съпружеската любов

9. В тази светлина съвсем ясно проличават ха­рактерните черти и изисквания на съпружеската любов и е от изключително значение точната представа за тях.

Тази любов е преди всичко напълно човешка, ко­ето означава едновременно и на сетивата, и на ду­ха. Тогава тя не е просто увлечение на инстинкта и чувството, но също, и то главно, акт на свобод­ната воля, която иска любовта да бъде трайна и да укрепва в радостите и скърбите на ежедневния живот, и по този начин съпругът и съпругата стават едно само сърце и една само душа и заедно постигат тяхното човешко съвършенство.

Тази любов е цялостна, т.е. тя е много специа­лна форма на личностно приятелство, в което съпрузите щедро споделят всичко без неоправда­ни задръжки или егоистично пресмятане. Който истински обича своя брачен партньор, не го обича само заради това, което получава, но и заради са­мия него и се радва, че може да го обогати с дара на самия себе си.

Освен това тази любов е вярна и изключи­телна до смърт, фактически именно това изразяват младоженецът и младоженката в деня, когато свободно и с пълно съзнание приемат задължението на брачния съюз. Верността, която понякога може да бъде трудна, но винаги възможна, е винаги благородна и похвална и това никой не може да отрече. Примерът на толкова много съпрузи през вековете показва не само, че вер­ността съответства на естеството на брака, но също и че от нея, като от извор, блика дълбоко и продължително щастие. И накрая, тази любов е плодотворна, защото не се изчерпва в единени­ето на съпрузите, но е предназначена да продъл­жи, създавайки нов живот. “Бракът и съпружес­ката любов, поради своята природа, са отредени за създаване и възпитаване на потомство. Всъщ­ност децата са най-ценният дар на брака и най-много от всичко допринасят за благото на роди­телите” (9).

Oтговорното родителство

10. Съпружеската любов изисква от съпруга и съпругата да познават добре своята мисия на от­говорно родителство, на което днес с право мно­го се набляга и което трябва също да бъде правил­но разбрано. Следователно то трябва да се разгле­да от различни законови аспекти, свързани по­между си.

По отношение на биологичните процеси отго­ворното родителство означава познание и уваже­ние на техните функции; човешкият интелект откри в способността за даване на живот биоло­гични закони, които са част от човешката лич­ност (10).

По отношение на склонностите на инстинк­та и страстите отговорното родителство означава необходимото овладяване, което разумът и волята трябва да упражняват върху тях.

Във връзка с физическите, икономическите, психологическите и социалните условия отговор­ното родителство се упражнява или чрез обмис­леното и щедро решение да се създаде многочлен­но семейство, или чрез решението, направено по­ради сериозни причини и с уважение към моралния закон, да се избягва за определено време или дори за неопределен период ново раждане.

Отговорното родителство означава също, и то над всичко, по-задълбочено отношение към обективния, основан от Господа морален ред, на който правилната съвест е истинският тълкува­тел. Следователно отговорното упражняване на родителството означава съпругът и съпругата да съзнават напълно своите собствени задълже­ния към Бога, към себе си, към семейството и към обществото чрез едно правилно йерархично под­реждане на ценностите.

Затова по отношение на задачата за продъл­жаване на живота те не са свободни да постъпват напълно по своя воля, сякаш могат да определят по съвсем самостоятелен начин моралните пъти­ща, които трябва да следват, но трябва да съоб­разят своите действия с Божието намерение за творене, изразено в самото естество на брака и в самия акт и изявявано в постоянното учение на Църквата (11).

Уважение към естеството и целта на брачния акт

11. Актовете, чрез които съпрузите са единени в непорочна интимност и чрез които се преда­ва човешкият живот, са, както ги назовава Събо­рът, “за уважение и достойни” (12) и не престават да бъдат законни, ако по причини, независими от волята на съпруга и съпругата, са предвидени неплодни, тъй като те винаги са насочени към изра­зяването и укрепването на тяхното единство. Всъщност както опитът показва, не всеки акт е следван от нов живот. Бог мъдро е създал законни природни цикли на плодовитостта, които сами по себе си обособяват последователността на ражданията. Въпреки това Църквата, призова­вайки човеците да се завърнат отново към спазва­нето на нормите на природния закон, така както са разгледани в постоянната й доктрина, учи, че всеки брачен акт (quilibet matrimonii usus) трябва да бъде отворен към предаването на живота (13).

Две неотделими страни – единение и прокреация

12. Това учение, често разяснявано от Поучава­щата власт, е основано върху неотделимата връзка, която е пожелана от Бога и не може да бъ­де прекъсвана от човека по негова собствена ини­циатива, между двете значения на съпружеския акт – единението и прокреацията. Действител­но, чрез своята интимна същност брачният акт, като съединява с най-интимна връзка съпруга и съпругата, им дава възможност да създадат нов живот според законите, вписани в самото същес­тво на мъжа и жената. Чрез запазването на двата основни аспекта, единението и прокреацията, съпружеският акт съхранява в пълнота чувство­то на истинска взаимна любов и насоченост към най-високото призвание на човека: родителството. Вярваме, че днешните хора са способни да схванат колко подходяща за човешкия разум е тази доктрина.

Вярност към божия план

13. Справедливо се отбелязва, че съпружеският акт, наложен на партньора без уважение към него­вото или нейното състояние и законни желания, не е истински акт на любов и именно затова нару­шава изискванията на правилния морален ред във взаимоотношенията между съпрузите. Следова­телно, ако човек размисли добре, ще признае също, че взаимният акт на любов, който излага на опас­ност отговорността за предаването на живота, вложен според специфичните закони в акта от Бога Творец, е в противоречие както с плана, зало­жен в брака, според чиято норма е установено бракосъчетанието, така и с волята на Автора на човешкия живот. Да използваш този Божи дар, разрушавайки дори частично неговото значение или неговата цел, означава да се противоречи как­то на природата едновременно на мъжа и жена­та, така и на тяхната интимна връзка и следова­телно е противопоставяне също и на Божия план и Неговата свята воля. От друга страна, да из­ползваш дара на съпружеската любов, уважавайки законите на генеративния процес, означава да се признаеш не за арбитър на източниците на чо­вешкия живот, а по-скоро за сътрудник на плана, създаден от Твореца. Всъщност както човек няма неограничено господство над своето тяло като цяло, така съвсем основателно няма такова гос­подство също и над своите генеративни способ­ности заради тяхната вътрешноприсъща насоче­ност към създаването на живот, чието начало е Бог. “Човешкият живот е свещен, казва папа Йоан XXIII, още от самото свое зараждане той ангажи­ра творческата дейност на Бога” (14).

Непозволени начини за регулиране на раждаемостта

14. Съобразно тези основни принципи за чо­вешкото и християнското виждане за брака трябва още веднъж да заявим, че прякото прекъс­ване на веднъж започналия генеративен процес и преди всичко пряко пожеланият и извършен аборт, дори и поради терапевтични причини, са абсолютно изключени като допустими средства за регулиране на раждаемостта (15).

По подобен начин е изключена, както винаги е заявявала Поучаващата власт на Църквата, пря­ката стерилизация, било завинаги или временно, независимо дали на мъжа или на жената (16). Изклю­чено е също така и всяко действие, което било преди съпружеския акт, било по време на него или при развитието на неговите естествени после­дици е насочено, независимо дали като цел или средство, да направи прокреацията невъзможна (17).

Никой не може, за да оправдае един направен съз­нателно неплоден съпружески акт, да се позове на основателна причина като избора на по-малкото зло или на факта, че такъв акт би могъл да образува едно цяло с плодните актове, извършвани преди, или онези, които биха били извършвани по-късно, и по този начин да участва заедно с тях в едно и също морално добро. Истина е, че макар понякога да се допуска по-малкото зло с оглед да се избегне по-голямо зло или за да се постигне по-голямо добро (18), не е позволено, дори и заради най-сериозни причини, да се прави зло, така че добро­то да произлезе от него (19), т.е. обектът на поло­жителния акт на волята да бъде нещо, което е са­мо по себе си неморално и поради това недостой­но за човешката личност, дори и когато намере­нието е да се запази или да се подпомогне доброто на индивида, семейството или обществото. Сле­дователно грешно е да се мисли, че съпружески акт, направен умишлено неплоден и по този на­чин сам по себе си неморален, би могъл да стане морално добър, ако се приобщи към един брачен живот, дал плодове.

Позволени терапевтични средства

15. Църквата въобще никога не е определяла ка­то неправилна употребата на терапевтични средства, наистина необходими за изцеряваното на заболявания на организма, дори и ако като резултат от тях произтича прекратяване на про­дължаването на рода, което би могло да се предви­ди, но такова предвиждане, независимо от повода, не е пряко желано (20).

Правилността на прибягването към неплодните периоди

16. На това учение на Църквата за съпружес­кия морал днес се прави възражение, както видях­ме по-горе (параграф 3), че е прерогатив на човешкия ин­телект да господства над силите на ирационалната природа и да ги насочва към цел съобразно доброто на човека. И някой може да попита: в та­къв случай не е ли разумно в някои сложни обсто­ятелства да се прибегне до употребата на изкус­твения контрол на раждаемостта, ако по този начин се запази хармонията и спокойствието в се­мейството и по-добрите условия за възпитание на вече родените деца? На този въпрос е необходи­мо да се отговори ясно: Църквата е първата, коя­то оценява и препоръчва намесата на интелекта във функциите, които толкова много доближа­ват разумното творение до неговия Творец, но тя подчертава, че това трябва да бъде направено с уважение към реда, основан от Бога.

Затова, ако има сериозни причини, които произтичат от физическото или психологи­ческото състояние на мъжа и жената или от външни обстоятелства, да се отложат ражда­ния, Църквата учи, че тогава е правилно да се вземе предвид природният цикъл, присъщ на ге­неративните функции, и бракът да се консу­мира само в неплодните периоди, като по този начин да се регулира раждаемостта, без да се нарушават моралните принципи, които бяха обяснени по-рано (21).

Църквата е последователна, когато определя употребата на неплодните периоди за правилна, докато в същото време отрича като винаги неп­равилна употребата на средства, пряко насочени срещу плодовитостта, дори и когато такава употреба е подбудена от причини, които биха могли да изглеждат правдиви и сериозни. В дейст­вителност има съществена разлика между двата случая: в първия брачната двойка законно използ­ва природната даденост; във втория двамата пречат на развитието на естествения процес. Вярно е, че и в единия, и в другия случай брачната двойка е във взаимно и категорично съгласие с по­ложителния избор на волята да се избегнат деца заради приемливи причини, търсейки сигурност, че няма да произлезе поколение; но също е истина, че само в първия случай те са способни да се отка­жат от консумацията на брака през плодните пе­риоди, когато поради справедливи причини прокреацията е нежелана, докато чрез консумацията на брака по време на неплодните периоди те изя­вяват своите чувства и запазват своята взаимна вярност. По този начин те дават доказателство за една истинска и цялостна честна любов.

Тежките последици от методите за изкуствено регулиране на раждаемостта

17. Почтените хора могат още по-лесно да се съгласят със здравите основи, на които се базира учението на Църквата в тази област, ако обър­нат внимание на последиците от методите за изкуствено регулиране на раждаемостта. Нека помислят преди всичко колко широко и лесно се отваря пътят към съпружеската изневяра и към общото деградиране на морала. Не трябва много опит, за да се види човешката слабост и да се раз­бере, че хората, особено младите, които са така уязвими в това отношение, имат нужда от под­крепа, за да бъдат верни на моралния закон, така че не трябва да им се предлагат лесни средства за избягване на неговото спазване. Има също и опас­ност мъжът, свиквайки с употребата на проти­возачатъчните средства, накрая да загуби уваже­нието си към жената и да не се грижи вече за ней­ното физическо и психологическо равновесие, а да стигне до състояние да я третира просто като инструмент за егоистично забавление вместо ка­то негова уважавана и обичана спътничка.

Трябва да се помисли също и за опасното оръ­жие, което би могло да се даде в ръцете на онези обществени власти, които не обръщат внимание на моралните изисквания. Кой би могъл да обвиня­ва правителство, което прибягва към разрешава­не на проблемите на общността до средства, признати за позволени на брачните двойки при разрешаване на семейните проблеми? Кой би спрял управляващи, които всеки път, когато на­мерят за необходимо, улесняват и дори налагат върху техните народи методите на контрацеп­ция, които считат за по-ефикасни? По този на­чин хората, желаейки да избегнат лични, семейни или обществени затруднения при спазването на Божия закон, биха стигнали до положение да изло­жат най-личната и най-съкровената част от брачната интимност на произвола на намесата на обществените власти.

Следователно, ако мисията да се създава жи­вот не е изправена пред присъждащата воля на човека, трябва неминуемо да се признаят непрео­долимите ограничения върху възможността чо­векът да господарува над своето собствено тяло и неговите функции, ограничения, които никой, независимо дали е частна личност или е облечен във власт, не може да превиши законно. Такива ог­раничения не могат да бъдат определени по друг начин освен чрез дължимото уважение на интегритета на човешкия организъм и на неговите функции според принципите, изложени по-горе, а също и според правилното разбиране на “закона за целостта”, обяснен от нашия предшественик па­па Пий XII (22).

Църквата, гарант на истинските човешки ценности

18. Може да се предвиди, че това учение на Църквата вероятно няма да бъде прието лесно от всички: твърде много са онези гласове, които, раз­пространени чрез модерните средства за пропа­ганда, са насочени срещу гласа на Църквата. В ин­терес на истината Църквата не е изненадана, че е създадена по подобие на своя божествен основател като “знак на противоречие” (23) и заради това тя няма да спре да провъзглася със смирена настойчи­вост целия морален закон – както естествения, така и евангелския. Църквата не е била автор на тези закони и следователно не може да бъде техен съдник; тя е само техен пазител и тълкувател, без изобщо да има каквато и да е възможност да обявява за позволено онова, което не е, поради не­говата вътрешна и неизменна противополож­ност на истинското добро за човека.

Защитавайки съпружеския морал в неговата цялост, Църквата знае, че спомага за изграждане­то на една истински хуманна цивилизация; тя ангажира човека да не отстъпва от своята собс­твена отговорност, осланяйки се на технически­те средства. Именно с това тя защитава дос­тойнството на мъжа и жената. Вярна едновре­менно и на учението си, и на примера на Спасите­ля, тя се изявява като сърдечен и безкористен приятел на хората, на които иска да помогне дори и по време на тяхното земно пребиваване “да участват като синове в живота на живия Бог, Баща на всички хора” (24).

• ПАСТОРАЛНИ НАПЪТСТВИЯ

Църквата – майка и учителка

19. Нашите думи не биха били адекватен израз на вниманието и загрижеността на Църквата, Майка и Учителка на всички народи, ако ние, след като сме призовали хората към спазването и ува­жението на Божия закон по отношение на брака, не ги подкрепим по пътя на правилното регулира­не на раждаемостта, още повече при трудните условия, които засягат семействата и народите. Всъщност Църквата не може да има различно по­ведение спрямо хората от това на Спасителя. Тя знае техните слабости, има състрадание към тълпата, приема грешниците; но тя не може да се откаже да проповядва закона, който в действи­телност е законът, присъщ на човешкия живот, възобновен до своята първоначална истина и ръ­ководен от Божия Дух (25).

Възможността за спазване на Божия закон

20. Учението на Църквата за регулиране на раждаемостта, което възвестява Божия закон, ще се стори на мнозина трудно и дори не­възможно за осъществяване. И наистина, както всички големи ползотворни неща, това изисква сериозни задължения и много усилия на личност­та, на семейството и на обществото. Нещо пове­че, не би могло да бъде осъществимо без помощта на Бога, Който подкрепя и засилва добрата воля на човека. За всеки, който размисли добре, не може да не бъде ясно, че такива усилия облагородяват човека и са благотворни за човешката общност.

Владеене на себе си

21. Правилното практикуване на регулиране­то на раждаемостта изисква преди всичко съпру­гът и съпругата да притежават едно твърдо убеждение по отношение на истинските ценнос­ти на живота и семейството и да са склонни да спазват един съвършен самоконтрол. Да се доми­нира над инстинктите посредством разума и свободната воля, несъмнено изисква аскетични действия, така че чувствената изява на съпру­жеския живот да може да спазва определен ред и по-специално спазването на периодични въздържа­ния. Тази дисциплинираност, която е характерна за чистотата на брачните двойки, не само не вре­ди на съпружеската любов, но й придава и по-висо­ка хуманна стойност. Тя изисква постоянно уси­лие, благодарение на чието облагородяващо влия­ние съпругът и съпругата развиват в пълнота своите личности, обогатявайки се с духовни цен­ности. Такава дисциплина дарява семейния живот с плодовете на сърдечността и мира и със способността да се разрешават други проблеми; насочва вниманието към другия, помага и на двамата да избегнат егоизма, враг на истинската любов; за­дълбочава чувството им на отговорност при из­пълнение на техните задължения. Чрез нея родителите придобиват възможността да имат по-задълбочено и по-резултатно влияние върху въз­питанието на своето поколение; малките деца и младежите израстват с истинска преценка на чо­вешките ценности и в сърдечно и хармонично раз­витие на своите духовни и телесни способности.

Създаване на атмосфера, благоприятна за целомъдрието

22. И тук ние искаме да привлечем вниманието на възпитателите и на всички онези, които имат задължения и отговорности за общото добро на човешкото общество, върху необходимостта да се създаде атмосфера, благоприятна за възпитанието в целомъдрие, което значи в триумфа на здравословната свобода над разпуснатостта посредством уважението на моралния ред.

Всичко онова, което в модерните медии за социална комуникация води към чувствена възбуда и необуздани навици, както и всяка форма на порнография и безнравствени представления, трябва да предизвиква откритата и единодушна реакция на всички, които са загрижени за прогреса на цивилизацията и за защитата на върховното добро на човешкия дух. Напразно някой би търсил оправдание за такава поквара под претекста на артистични или научни изисквания (26) или би привеждал аргумента за свободата, позволена в тази област от обществените власти.

Призив към обществените власти

23. На управляващите, които главно са отго­ворни за общото добро и които могат да напра­вят толкова много за запазването на моралните норми, ние казваме: не позволявайте да деградира моралът на вашите народи; не разрешавайте в тази основна клетка – семейството, да бъдат из­вършвани чрез законни средства действия, проти­воречащи на природния и Божия закон. Съвсем друг е начинът, по който обществените власти могат и трябва да сътрудничат за разрешаване­то на демографския проблем, а именно по пътя на една благоразумна политика за семейството, на едно добро възпитаване на народите в уважение на моралния закон и свободата на гражданите.

Ние сме наясно за сериозните трудности, кои­то изживяват по отношение на това обществени­те власти, особено в развиващите се страни. На тяхната основателна загриженост ние посветих­ме нашата енциклика “Populorum Progressio” (“Раз­витието на народите”). Но заедно с нашия предшественик папа Йоан XXIII ние повтаряме: нито едно разрешаване на тези трудности не е приемли­во, ако се прибягва към методи и средства, недос­тойни за човека, и се основава единствено на напъл­но материалистичното схващане за човека и него­вия живот. Истинското решение на този въпрос е само в икономическото развитие и социалния прог­рес, които уважават и подпомагат истинските чо­вешки ценности едновременно и на личността, и на цялото общество (27). Никой не може, без да бъде напълно несправедлив, да счита отговорно Божието провидение за онова, което всъщност е резултат от липсата на мъдрост в управлението, от недос­татъчното чувство за социална справедливост, от егоистичната монополизация или поради осъди­телно безразличие, противостоящо на усилията и жертвите, необходими за осигуряването на по-го­лям жизнен стандарт на един народ и всички него­ви синове (28).

Нека всички отговорни власти щедро подно­вят своите усилия, както някои вече правят и заслужават за това похвала. И нека взаимната по­мощ между всички членове на голямото човешко семейство никога не престава да се развива: това е едно неограничено поле, което се отваря за дейс­твията на големите международни организации.

До хората на науката

24. Сега искаме да изразим нашата подкрепа за хората на науката, които “могат да дадат зна­чителен принос за благото на брака и семейство­то и за спокойствието на съвестта, ако обединя­вайки своите изследвания, се опитват да изяснят по-основно различните обстоятелства, които благоприятстват за едно морално регулиране на човешкото потомство” (29). Практически жела­телно е, така както пожела и папа Пий XII, меди­цината да успее да осигури достатъчно сигурна основа за регулирането на раждаемостта, изгра­дена върху спазването на природната циклич­ност (30). По този начин научните работници, осо­бено католиците, ще подпомогнат с факти до­казването на твърдението, че както Църквата учи, “не може да има истинско противоречие между Божиите закони за предаването на човеш­кия живот и тези, които насърчават истинска­та съпружеска любов” (31).

До съпрузите християни

25. А сега думите ни са адресирани по-определено към нашите собствени чеда, особено към онези, които Бог е призовал да Му служат в брака. Църквата, когато поучава за неотменните изиск­вания на Божия закон, провъзгласява вестта за спасението и чрез тайнствата отваря пътя на благодатта, която превръща човека в ново творе­ние, способно да отговори с любов и истинска сво­бода на плана на своя Творец и Спасител и да раз­бере, че игото Му е благо (32).

Затова християнските съпрузи, послушни на нейния глас, трябва да си припомнят, че тяхното християнско призвание, започнало с Кръщението, се развива и подсилва чрез тайнството Брак. Чрез него съпрузите са “подсилени” и “почти освете­ни” за вярното изпълнение на задълженията си и за осъществяването до съвършенство на своето призвание и характерното за християните свиде­телстване пред лицето на света (33). На тях Господ повери задачата да направят видими за хората светостта и сладостта на закона, който обеди­нява взаимната любов на съпрузите със сътруд­ничеството им на любовта на Бога, Автора на чо­вешкия живот.

Нямаме ни най-малко намерение да скриваме понякога сериозните трудности на съпрузите християни: и за семейните, както и за всички “тесни са вратата и стеснен е пътят, който во­ди в живота” (34). Но надеждата за този живот трябва да осветлява техния път, така че с дръзновение да се стремят да живеят благоразумно, праведно и благочестиво сега (35), знаейки, че е прехо­ден образът на този свят (36).

Нека тогава съпрузите посрещнат необходи­мите усилия, подкрепяни от вярата и надеждата, която не разочарова, “защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Све­тий” (37). Нека просят Божията подкрепа чрез постоянни молитви и най-вече да я придобиват от източника на благодатта и любовта – Евхаристията. И ако грехът продължава да има власт над тях, нека не се обезкуражават, но да се обръщат за помощ със смирена упоритост към Божията ми­лост, която се излива в тайнството Покаяние. По този начин те ще бъдат способни да постигнат пълнотата на съпружеския живот, описан от апостола: “Вие, мъжете, обичайте жените си, как­то и Христос обикна църквата… Тъй са длъжни мъ­жете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото ни­кой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – църквата… Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата. Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си. (38)”

Апостолат в семействата

26. Един от най-ценните плодове, които съз­ряват от щедрото усилие за вярност на Божия закон, е желанието, което не рядко самите брач­ни двойки изпитват, да споделят своя опит с други. Така те се включват в широкия спектър на призванието на миряните към една нова и забе­лежителна форма на апостолат “по подобие на”: самите съпрузи са тези, които стават апосто­ли и съветници на други съпрузи. Сред толкова много форми на апостолат това със сигурност е една от онези, които изглеждат най-навремен­ни днес (39).

До лекарите и медицинския персонал

27. Отдаваме най-висока почит на онези лека­ри и медицински работници, които в упражнява­нето на своята професия над всеки човешки инте­рес зачитат върховните изисквания, произтича­щи от тяхното призвание на християни. Нека постоянстват в усилието във всички случаи да на­сърчават решенията, които са в съзвучие с вярата и със здравия разсъдък, нека се стремят да пробудят такова убеждение и уважение и в своята среда. Нека също считат за свое професионално задълже­ние задачата да овладеят всички знания, необхо­дими в тази деликатна област, така че да са в със­тояние да дадат на онези брачни двойки, които се консултират с тях, мъдър съвет и здравословни напътствия, каквито съпрузите имат правото да очакват от тях.

До свещениците

28. Обични синове свещеници, които по зва­ние сте съветници и духовни ръководители на отделните личности и на семействата. Сега с доверие се обръщам към вас. Вашата първа зада­ча, особено за онези, които преподават морална теология, е да обяснявате учението на Църква­та за брака недвусмислено. Чрез вашето свещенство бъдете първите, които давате пример за лоялно вътрешно и външно уважение към Учени­ето на Църквата. Това уважение, както добре знаете, задължава не само поради изтъкнатите причини, а повече поради просветлението от Свети Дух, с което по един по-особен начин са надарени пастирите в Църквата, за да могат да показват истината (40) . Знаете също, че от най-го­ляма важност за спокойствието на съвестта и за единството на християнския народ както в областта на морала, така и на догматиката, е всички да слушат Поучаващата власт на Църк­вата и да говорят на един и същ език. Ето защо от цялото си сърце се обръщаме към вас с про­чувствената молба на великия апостол Павел: “Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.(41)”
29. Да не омаловажиш по никакъв начин спаси­телното учение на Христос, представлява пре­възходна форма на любов към ближния. И това трябва винаги да бъде съпроводено с търпение и доброта, каквито самият Господ ни даде като пример в отношението Си към хората. Идвайки не да съди света, а да го спаси (42), Той беше неприми­рим със злото, но милосърден към човеците.

Нека в своите трудности брачните двойки намират винаги в словата и сърцето на свещени­ка ехото от гласа и любовта на Спасителя.

И тогава, обични синове, проповядвайте с уве­реност напълно убедени, че Духът на Господа, Кой­то подпомага Поучаващата власт в представяне­то на доктрината, осветлява вътрешно сърцата на вярващите и ги подкрепя да дадат съгласието си. Учете съпрузите на необходимия начин на мо­литва; подгответе ги да прибягват често и с вяра до тайнствата Евхаристия и Покаяние и никога да не бъдат обезкуражавани от слабостите си.

До епископите

30. Обични и преподобни братя в епископата, с които ние интимно споделяме грижата за духов­ното добро на Божия народ, в края на тази енцик­лика нашите мисли с почитание и уважение са обърнати към вас. Към всички вас ние отправяме настойчива покана. Начело на вашите свещеници, сътрудници в светото служение, и на вашите вярващи работете ревностно и непрестанно за запазването на брака и за неговата светост, така че той да може винаги да бъде живян в своята ця­лостно човешка и християнска пълнота. Приеме­те тази мисия за една от вашите най-неотложни отговорности в сегашния момент.

Както знаете, това означава съгласуване на пас­торалната активност във всички сфери на човешката дейност – икономическата, културната и со­циалната; защото всъщност само едновременното подобрение на тези различни сектори ще даде въз­можност животът на родителите и децата в тех­ните семейства да бъде не само поносим, но по-ле­сен и по-радостен, ще направи съвместния живот в човешкото общество по-братски и по-мирен в строга вярност към Божия промисъл за света.

Последен призив

31. Преподобни братя, обични чеда и вие, всички хора с добра воля, наистина огромна е работата, към която ви призоваваме, за възпитаване, разви­тие и любов на основата на църковното учение, чийто пазител и тълкувател е наследникът на Пе­тър заедно със своите братя в епископата. Наисти­на огромна работа и за света, и за Църквата, както сме дълбоко убедени, защото човек не може да наме­ри истинското щастие, за което жадува с цялото си същество, другаде освен в зачитането на закони­те, вписани от Бога в самата му природа, закони, които трябва да спазва с разум и любов. Над тази работа, над всички вас и по-особено над брачните двойки ние призоваваме изобилните благодати на Всесветия и Всемилосърден Бог и в залог на това ви даваме целия наш апостолически благослов.

Дадено в Рим, “Свети Петър”, на 25. юли, празника на Свети Яков апостол, в годината 1968, шеста от нашия понтификат.

(1) Прокреация – съучастие в творенето на Бога, на което Той е поставил начало чрез Адам и Ева; раждане, придобиване, продължение на творението, чадородие, плодовитост. Думата има латински произход – рrо-creo – раждам, добивам, създавам, (б.пр.)

(2) Вж. ПИЙ IX, енциклика Qui Pluribus, 9.XI.1846, в РII IX P.M. Acta, I, cmp.9-10;

CВ. ПИЙ X, енциклика Singulari Quadam, 24.IX.1912, в AASIV (1912), cтp.658;   ПИЙ XI, енциклика Casti Connubii, 31.XII.1930, в AAS XXII (1930), cтp.579-581; ПИЙ XII, Обръщение Magnificate Dominum до Enuckonama в католи­ческия свят, 2.XI.1954, в AAS XLVI (1954), cтp.671-672; ЙОАН XXIII, енциклика Mater et Magistra, 15.V.1961, в AAS LIII (1961), cтр.457.

(3) Вж. Mm.28:18-19.

(4) Вж. Mm.7:21.

(5) Вж. Catechismus Romanus Consilii Tridentini, част II, гл.VIII; ЛЪВ XIII, енциклика Arcanum, 19.II.1880; в Acta Leonis XIII, II (1881), стр.26-29; ПИЙ XI, енциклика Divini Illius Magistri, 31.XII.1929, в AAS XXII (1930), стр. 58-61; енцикли­ка Casti Connubii, в AAS XXII (1930), cmp.545-546; ПИЙ XII, Обръщение дo Италианската медико-биологична органи­зация “Св.Лука”, 12.XI.1944, в Разговори и радиопредавания VI, стр.191-192; до Италианската католическа организа­ция на акушерките, 20.Х.1951, в AAS XLIII (1951), стр. 857- 859; до Седмия конгрес на Международната общност на хематолозите, 12.IX.1958, в AAS L (1958), стр.734-735; ЙОАН XXIII, енциклика Mater et Magistra, в AAS LIII (1961), стр. 446-447; Codex Iuris Canonici, канон 1067; Can. 1968, S 1, ка­нон 1066 S 1-2; Втори ватикански събор, Пасторална кон­ституция Gaudium et Spes, np.47-52.

(6) Вж. ПАВЕЛ VI, Обръщение към Светата колегия, 23.VI.1964, в AAS LVI (1964), стр.588; към Комисията за проучване на проблемите на населението, семейството и раждаемостта, 27.111.1965, в AASLVII (1965), стр.388; към Националния конгрес на Италианската общност на аку­шерите и гинеколозите, 29.Х.1966, в AAS LVIII (1966), стр.1168.

(7) Вж. 1 Йоан 4:8.

(8) Вж. Ефес. 3:15.

(9) Вж. Втори ватикански събор, Пасторална конститу­ция Gaudium et Spes, np.50.

(10) Вж. СВЕТИ ТОМА АКВИНСКИ, Suma Theologica, I—II, въп­рос 94, ч. 2.

(11) Вж. Пасторална конституция Gaudium et Spes, np. 50,51.

(12) Пак там, пр. 49.

(13) Вж. ПИЙ XI, енциклика Casti Connubii, в AAS XXII (1930), стр.560; ПИЙ XII, в AAS XLIII (1951), стр.846.

(14) ВЖ. ЙОАН XXIII, енциклика Mater et Magistra, в AAS LIII (1961), cmp.447.

(15) Вж. Catechismus Romanus Consilii Tridentini, част II, гл. VIII; ПИЙ XI, енциклика Casti Cannubii, в AAS ХXII (1930), cmp. 562-564; ПИЙ XII, Разговори и радиопредавания, VI (1944), стр. 191-192; AAS XLIII (1951), стр.842-843; стр.857- 859; Йоан XXIII, енциклика Расеm in Terris, 11.IV.1963, в AASLV (1963), стр.259-260; Gaudium et Spes, пр.51.

(16) Вж. ПИЙ XI, енциклика Casti Cоnnubii, в AAS XXII (1930), стр.565; Декрет на Sant’Uficio, 22.11.1940, в AASL (1958), стр.734-735.

(17) Вж. Catechismus Romanus Consilii Tridentini, част II, гл. VIII; ПИЙ XI, енциклика Casti Cannubii, в AAS XXII (1930), стр.559-561; ПИЙ II, AAS XLIII (1951), стр.843; AAS L (1958), стр.734-735; ЙОАН XXIII, енциклика Mater et Magistra, в AAS LIII (1961), cmp.447.

(18) Вж. ПИЙ XII, Обръщение към националния конгрес на Организацията на католиците юристи, 6.XII.1953, в AAS XLV (1953), стр.798-799.

(19) Вж. Римл. 3:8.

(20) Вж. ПИЙ XII, Обръщение към конгреса на Италианска­та асоциация на уролозите, 8.Х.1953, в AAS XLV (1953), 674- 675; AAS L (1958), стр.734-735.

(21) Вж. ПИЙ XII, AAS XLIII (1951), cmp. 846.

(22) Вж. AAS XLV (1953), cmp.674-675; AAS XLVIII (1956), cmp.461-462.

(23) Вж. Лк. 2:34.

(24) Вж. ПАВЕЛ VI, енциклика Populorum Progressio, 26.1I.1967, np. 21.

(25) Вж. Римл. 8.

(26) Вж. Втори ватикански събор, Декрет Inter Mirifica вър­ху медиите за социална комуникация, пр. 6-7.

(27) Вж. енцикликата Mater et Magistra, в AAS LIII (1961), стр. 447.

(28) Вж. енцикликата Populorum Progressio, np. 48-55.

(29) Вж. Пасторална конституция Gaudium et Spes, np.52.

(30) Вж. AAS XLIII (1951), cmp. 859.

(31) Вж. Пасторална конституция Gaudium et Spes, np. 51.

(32) Вж. Mm.11:30.

(33) Вж. Пасторална конституция Gaudium et Spes, np. 48; Втори ватикански събор, Догматична конституция Lumen Gentium, np. 35.

(34) Mm.7:14; вж. Евр. 11:12.

(35) Вж. Тит. 2:12.

(36) Вж. 1 Кор. 7:31.

(37) Вж. Римл. 5:5.

(38) Ефес. 5:25, 28-29, 32-33.

(39) Вж. Догматична конституция Lumen Gentium, np.35 и 41; Пасторална конституция Gaudium et Spes, np.48-49; Втори ватикански събор, Декрет Apostolicam Actuositatem, np.11.

(40) Вж. Догматична конституция Lumen Gentium, np. 25.

(41) Вж. 1 Kop. l:10.
(42) Вж. Йоан 3:17.

___________________

© Католическа Апостолическа Екзархия

София, 1996 г.

Превод: Мария Георгиева

Редактор: Архимандрит Купен Михайлов

Консултанти: Епископ Христо Пройков, отец Благовест Вангелов

Коректор: Мая Бегова

Сподели