Относно разведените личности, встъпили в повторен брак
Откъс от апостолическото напътствие “Семейната общност” (Familiaris consortio)
Всекидневният опит за съжаление показва, че хора, получили развод, често са склонни да встъпят в нов съюз, който очевидно не е извършен по католическия религиозен обред. Тъй като това е зло, което, както и всички други злини, се отразява и на много други католици, проблемът трябва да бъде разгледан решително и без отлагане. Затова Синодалните отци се занимаха с него внимателно. Църквата, създадена да води към спасение всички хора и особено приелите Кръщение, не може да изостави тези, които са били обвързани с тайнството на брака, а след това са встъпили във втори брак. Така Църквата ще трябва да стори необходимото, като постави на тяхно разположение своите средства за спасение.
Пастирите трябва да знаят, че от любов към истината, са задължени внимателно да изучават всяка конкретна ситуация. Съществува разлика между тези, които искрено са се опитали да спасят своя първи брак, но са били несправедливо изоставени, и онези, заради чиято собствена дълбока грешка е бил разрушен един канонично валиден брак. Съществуват и случаи, в които хора встъпват във втори съюз в името на отглеждането на децата и са субективно уверени в съвестта си, че предишният им непоправимо разрушен брак никога не е бил валиден.
Заедно със Синода, искрено призовавам пастирите и цялата общност на вярващите да помагат на разведените и да полагат внимателни грижи към тях, за да не се чувстват те отделени от Църквата, защото като кръстени личности те могат, и наистина трябва, да споделят живота в нея. Трябва да бъдат поканени да слушат Словото Господне, да присъстват на Жертвоприношението на Литургията, да постоянстват в молитвата, да дават своя принос в делата на милосърдие и в начинанията на общността в полза на справедливостта, да възпитават децата си в християнска вяра, да отглеждат в себе си дух и дела на Покаяние, за да могат да изпросят ден след ден Божията благодат. Нека Църквата се моли за тях, нека ги насърчава и им се разкрива като милостива майка, за да ги укрепва във вярата и надеждата.
Но Църквата утвърждава своята практика, която се основава на Свещеното писание, да не допуска до Евхаристийно общение разведените, встъпили в повторен брак (т.е. те не могат да приемат Свето Причастие). Те не могат да бъдат допуснати поради факта, че тяхното състояние и условия на живот обективно противоречат на съюза на любовта между Христос и Църквата, която става действена и присъства в Евхаристията. Съществува и още една пастирска причина – ако тези хора бъдат допуснати до Евхаристията, вярващите ще бъдат въведени в грешка и объркване по отношение на Църковното учение за ненарушимостта на брака.
Утехата в тайнството на Покаянието (или Изповед), което открива пътя към Евхаристията, може да бъде дадена само на тези, които, покайвайки се за това, че са пречупили знака на Завета и на верността на Христос, искрено са готови да приемат такъв начин на живот, който вече не противоречи на ненарушимостта на брака. На практика това означава, че когато по сериозни причини, каквито са например възпитанието на децата, мъжът и жената не могат да се разделят, те „се нагърбват със задължението да живеят в пълно въздържание, тоест чрез въздържане от акта, подходящ за брачните двойки“ (Йоан Павел ІІ, Проповед при закриването на Шестия синод на епископите, 25 октомври 1980, 7: AAS 72 (1980), с. 1082).
(…)
Действайки по този начин, Църквата изповядва верността си в Христос и Неговата истина. В същото време тя проявява майчинската си загриженост към своите чеда, особено към тези, които, поради грешка, която не е тяхна, са били изоставени от своя законен партньор.
Тя вярва твърдо, че тези, които са отхвърлили Божията заповед и продължават да живеят в това състояние, ще успеят да получат от Бога благодатта на обръщането и спасението, ако упорстват в молитвата, покаянието и милосърдието.
Йоан Павел II, Апостолическо напътствие за Семейната общност (Familiaris consortio), параграф 84.
