Семейството – Домашна църква (първа част)

о. Марек Фиалковски OFMCONV

Произходът на понятието „домашна църква” трябва да търсим в посланията на Новия Завет. Особено това е видимо в посланията на св. Павел, който подчертава, че църквата съществува в семейството. Апостолът на народите пише направо за църквата в дома на Акила и Прискила (1Кор.16,19; Рим.16,5), на Нимфа (Кол.4,15), на Филимон ( Кол.2) и Гай (Рим.16,23).

Семейният дом е място за молитва, пеене на псалми, а най-вече място за отслужване на Евхаристия. Семейството в ранната църква изпълнява сравнително широка религиозна роля, бидейки носител на истините на вярата и нравствеността.

Свещеният характер на брака, посочен от св. Павел в перспективата на любовта на Христос към Църквата (Еф.5,23-32), нагледно показва важната роля на религиозното възпитание в семейството, което е обект и едновременно субект на това възпитание. Редом с църковния катехуменат присъства и семейният катехуменат, наречен също домашен, който съществува почти до късното Средновековие. Семейството в ранната Църква е не само място за предаване истините на вярата, но и също място за въвеждане в литургичния живот на Църквата и за формиране на апостолско състояние. Всичко това свидетелства за много живото участие на семейството в религиозния живот, както вътре в него самото, така и в неговото обкръжение.

Както във времето на Новия Завет, така и във времето на Отците на Църквата, на семейството е приписвано особено значение. Свети Йоан Златоуст изразително нарича семейството „малка Църква” (ecclesiola) и указва принадлежащите й задачи: „Молитвата и обучението в църквата не са достатъчни. Те трябва да ви съпровождат също и в къщи, защото домът е малката църква”. Според св. Климент Александрийски, бракът създава едно малко царство (mikrobasileia), а също и „дом на Господа”, което изразително свързва проблематиката на семейството с размислите за Църквата. Св. Августин пък нарича бащите на семействата епископи, като им напомня специално да се грижат за вярата в своя дом.

От гледна точка на силното акцентиране през Средновековието на йерархичната структура на Църквата, понятието „домашна църква” започва постепенно да изчезва. През съвременната епоха то се избягва също така и поради факта, че тази тема се появява при протестантизма.

Едва след Втората световна война терминът „домашна църква” се връща в богословската литература на Католическата Църква. Догматичната Конституция за Църквата на Втория Ватикански Събор нарича семейството „до известна степен домашна църква” – quasi Ecclesia domestica (1). А Декретът за апостолството на миряните „домашен храм на Църквата” – domesticum sanctuarium Ecclesiae (2). По подобен начин Йоан Павел II в апостолическото насърчение „Семейната общност” нарича семейството „църква в миниатюра” – Ecclesia domestica (3). Съборът, наричайки брачно-семейната общност „домашна църква”, се позовава повече на присъствието на Исус Христос сред събраните и живеещите в негово име (Мт 18,20), отколкото на ранно християнската традиция.

Християнското семейство се съгражда не само в името на Христос, но и поради мощта на много по-силната връзка с Него. Семейството е свещено тайнство и реализира посланичество на означаване и осъществяване на Църквата. Назоваването на брака и семейството като „домашна църква” се опира именно на това тайнство. Творческо влияние върху изграждането на семейството като „домашна църква” имат също и други тайнства, особено Кръщението и Евхаристията.

Като домашна църква семейството е естественото място за развитие на човешкия и християнския живот на своите членове.Защото в него човек от самото начало на своя живот трябва да получава автентичен опит и преживявания в Църквата и да развива в себе си „сетива и чувство за църквата” (4). Именно тези преживявания, натрупани от децата в „домашната църква”, ще им позволят по-късно да се включат активно в живота на по-големите църковни общности.

Семейството, представляващо домашна църква не се развива в изолация, но в другарство с други домашни църкви, различните видове общности взаимно се свързват тясно, също и в енорията, в местната и универсалната Църква. Семейството остава с тях в тясна връзка. Особено между домашната църква и църквата майка (енория, епархия и  универсалната Църква) възниква взаимна връзка. В  апостолическото насърчение „Семейната общност” четем: „Преди всичко Църквата като Майка е тази, която ражда, възпи­тава и изгражда християнското семейство, като по този начин изпълнява спасителната мисия, с която е натоварена от Своя Господ. Като възвестява Божието слово, Църквата разкрива на християнското семейство неговата същинска идентичност, това, което то е, и което трябва да бъде съгласно Божия зами­съл; като отслужва тайнствата, Църквата обогатява и подкре­пя християнското семейство с Христовата благодат и по този начин го освещава за прослава на Отца; като постоянно въз­вестява новият завет на любовта, Църквата насърчава и води християнското семейство в неговото служение на любовта, за да може то да последва примера и изживее отново тази всеот­дайна и саможертвена любов, която Господ Исус Христос из­питва към човешкия род”(5).

От друга страна християнското семейство участва в спасителната мисия на Църквата, тъй като е част от Божия Народ и Тялото на Христос, а в църковния живот и дела се откроява идващото Божие царство. Бидейки вписано в тайнствата на Църквата, то реализира нейните три основни роли: учителска, свещеническа и пастирска (6). Чрез тях Църквата изпълнява своите задачи, като актуализира и продължава спасителното дело на Христос. Благодарение на тези основни роли Църквата се превръща в осезаема действителност също и в семейството.

  1. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА УЧИТЕЛСКАТА РОЛЯ НА СЕМЕЙСТВОТО

Родителите са за своите деца вестители и проповедници на Евангелието, което предават не само с думи, но и с примера на живота си (7). Никой не може да замести семейството в изпълнение на неговите задължения, чрез които то става школа за автентична вяра. Семейството, реализирайки учителската роля, става вярваща и евангелизираща общност (8).

По силата на тайнствата Кръщение, Миропомазание и Брак родителите са първите катехисти за своите деца и имат задължението да предадат вярата на следващото поколение. Семейният катехизис изпреварва всяка друга форма на катехизис или я съпровожда, разширява и по определен начин я въвежда в практиката. Катехизисът в семейния дом може да приема различни форми: от простите религиозни жестове и оформянето на религиозен език и стил, през запазването на християнските обичаи до систематичното запознаване с истините на вярата. Родителите трябва да използват всяка подходяща възможност да водят с децата си разговори на религиозна тема, особено тогава, когато те изказват някакво съмнение или стоят пред лицето на важни религиозни и семейни събития.

За да се справят с тази задача родителите и другите членове на семейството трябва да притежават добро познаване на истините на вярата и също така да задълбочават непрекъснато своята вяра. Семейството като домашна църква е място за редовно четене и размишление над текстове от Светото Писание, а също и за използването на добра книга и религиозна преса.

Проповядването на Евангелието трябва да намери отражение във всекидневния живот на семейството, в свидетелство на вярата, което е проява на учителската роля, изпълнявана от семейството като домашна църква. То трябва да засяга най-напред най-близките, а след това да въздейства и на обкръжението. Семейството е също така практическа школа за апостолство (9), както външно така и вътрешно.

(Следва)

Превод от полски:  Златина Александрова

„Семейството – Домашна църква“

 

Бележки към статията:
(1)    Lumen Gentium, 11.
(2)   Apostolicam Actuositatem, 11.
(3)   Вж. Familiaris Consortio, 49.
(4)   Вж. Gravissimum educationis, 3.
(5)   Вж. Familiaris Consortio, 49.
(6)   Вж. Familiaris Consortio, 50.
(7)   Вж. Apostolicam Actuositatem, 11; Lumen Gentium, 11.
(8)   Вж. Familiaris Consortio, 51.
(9)   Вж. Apostolicam Actuositatem, 30.

Сподели
Share
Share
Share