Семейството – Домашна църква (втора част)
о. Марек Фиалковски OFMCONV
(продължение от статията “Семейството – Домашна църква първа част”)
2. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СВЕЩЕНИЧЕСКАТА РОЛЯ НА СЕМЕЙСТВОТО
Вторият Ватикански Събор припомня, че свещеническата роля не е запазена само за духовенството, но и миряните участват в нея понеже са част от Божия Народ. Целият Божи Народ, свързан с Христос чрез кръщението и миропомазанието, и представляващ Неговото Мистично Тяло, получава участие едновременно както в честта, така и в свещеническата роля на Исус Христос (1). Всичките дейности на миряните, техните апостолски начинания, брачният и семеен живот, работата и почивката, даже бедите и мъките, понесени търпеливо, могат да станат духовни жертви, поднасяни на Бога чрез Исус Христос (2). Свещеното тайнство на брака придава на обикновените дела, извършвани в съпружеската и семейна общност ранг на осветеност. Поради действието на Свети Дух, всекидневната работа и всяка служба в полза на семейството привлича след себе си резултати много над обикновените. Семейството като домашна църква следователно трябва да бъде център на религиозния живот и култ, отдаван на Бога, където всички неща, с които то живее, са отнасяни към Този, който е Господ и Отец.
Също така семейството проявява своята свещеническа роля, когато някой от неговите членове приема тайнствата. То от една страна се ползва от тайнствата, които основно се извършват в църквата, а от друга – именно в семейния дом трябва да настъпи подготовката за тях. Върху семейството до такава степен лежи отговорността за подходящото въвеждане на детето в живота на тайнствата, че от основите, положени в семейната църква зависи до голяма степен интензивността на преживяване на тайнствата от детето в неговия живот на възрастен.
Християнското семейство не само участва в литургията на универсалната Църква, но и само отслужва „литургия”, наричана „литургия на домашната Църква”. В нея се извършва освещаване на цялото семейство и неговата евангелизация. „Литургията” на домашната Църква остава тясно свързана с публичната литургия на универсалната Църква. Те взаимно се допълват, а „литургията”, отслужвана в семейството трябва да произтича и да се свързва с литургията в универсалната Църква (3). В „литургията” на домашната църква вземат участие всички членове на семейството, а мястото на отслужване е в семейния дом, в който се прави семеен олтар или място, където семейството се събира за молитва и за размишления над Светото Писание. Домашният олтар, а също и другите религиозни символи в жилището са свидетелство на вярата и дискретно напомнят на семейството в какъв дух то трябва да живее, за да бъде домашна църква.
Към домашната „литургия” се отнасят всички обичаи, свързани с празнуването на литургичните периоди от църковната година, църковните празници, годишнини и собствени семейни празници напр. юбилеи, рождени и именни дни, годишнини от смъртта на близки. Проява на празнуване на семейството е също сядането на всичките й членове на обща маса, която свързва не само домакините, но и гостите.
Домашната „литургия” притежава своите семейни „тайнства”: по-специални благословии и посвещения, които в домашната църква по определени причини могат да бъдат извършвани от родителите, призвани като своеобразни богослужители в домашното светилище.
Семейството изпълнява свещеническа роля тогава, когато се моли. Молитвата е отваряне към Бога и израз на близост, общност и приятелство с Него. Тя е диалог на човека с Отец чрез Христос в Свети Дух, в който диалог освен думите, отправени към Него има място и за вслушване в гласа на Бога и битие в Негово присъствие. Съдържанието на молитвата са радостите и кръстовете, успехите и тревогите на семейството. Всяко семейство трябва да изработи свой собствен стил на молитва, обаче специално се препоръчва общата молитва, която свързва съпрузите и децата (4). Християнинът се учи на молитва в общността, но без примера, донесен от родителския дом, е трудно по-късно да бъдат научени децата и младежите на молитва. Общата молитва на „домашната църква” отпечатва в дълбините на сърцето на човека неизличими следи, които трудно могат да бъдат унищожени от бъдещите житейски преживелици и опит.
3. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПАСТИРСКАТА РОЛЯ НА СЕМЕЙСТВОТО
Третата основна роля на семейството като домашна църква, това е пастирската роля. Тя е необходимо и важно допълнение на двете предходни роли. Защото е трудно, да бъдат достоверно реализирани учителската и литургичната роли на семейството без те да се свържат със служението, което най-добре характеризира пастирската роля.
Осъществяването на пастирската роля се проявява главно чрез любовта. Семейството е място на взаимна любов, която трябва да формира неговото поведение. Съгласно Божия замисъл за съпружеството и семейството, съпружеската любов трябва да бъде по образ на любовта на Христос към Църквата. Задача на християнското семейство е да формира основите на любовта между всичките й членове и да се грижи за нея всеки ден чрез доброто отношение на всички един към друг, което се изразява с търпеливост, дух на служение, и грижа особено към болните, инвалидите и възрастните.
Семейството, което живее с любов към Бога и ближния, не може да се затвори и съсредоточи изключително само върху себе си, но то трябва да усеща и да се открива към другите, учейки се да уважава, оказва безкористна помощ и да чувства потребностите на другите. Службата и помощта трябва да обхващат хора от най-близкото обкръжение, но също така и всички други, независимо от възгледите, религията и разстоянието, което дели семейството от нуждаещите се (5). Защото любовта в духа на християнството се простира много по-далече, отколкото само към собствените братя и сестри по вяра и тя изисква във всички, а особено в най-бедните, слабите, страдащите и унизените, да виждаме лика на Христос, да виждаме истинския ближен (6).
Конкретна проява на любовта към другите е участието на семейството в благотворителност т.е. служба, обхващаща група дейности и задачи, произтичащи от закона за любовта, която откликва на нуждите на хората, страдащи от бедност, болест или очакващи някаква помощ. Семейството, което се занимава с благотворителна дейност, дава свидетелство за солидарност и любов, а едновременно става за своите членове школа за такава дейност, ефективно го обучава и въвежда в нея.
Пастирската роля се проявява също и в стремежа към свят живот. Всекидневната грижа за любовта в семейството изисква постоянно усилие, работа над себе си на всичките й членове. Това се свързва с преодоляването на злото, надмогването на егоизма, борба с греховете и недостатъците, произнасяне в полза на правдата и справедливостта и то не само в общността на семейството, но и в средата, където живеем и работим.
Чрез християнския стил на живот вярващите насищат обкръжаващия ги свят с духовни ценности, създавайки по този начин цивилизация на любовта. Със своя живот, стремеж към святост, практикуване на безкористна любов и търпеливо преодоляване на своите слабости, семейството като домашна църква привлича към Христос и Църквата съмняващите се и невярващи хора.
Изпълнявайки трите основни роли на Църквата, семейството става еклезиално събитие – общество от вярващи, бидейки една от формите за осъществяване на Църквата. Семейството е не само основна клетка на Църквата, но и реалност, в която Църквата фактически се създава. Семейството като „домашна църква” остава в общение с енорията, епархията и универсалната Църква, което води към нейното израстване и развитие.
Превод от полски: Златина Александрова
„Семейството – Домашна църква“
Бележки към статията:
(1) Вж. Lumen Gentium 10, 11; Apostolicam Actuositatem, 3.
(2) Вж. Lumen Gentium 34.
(3) Вж. Familiaris consortio 61.
(4) Вж. Familiaris consortio 59.
(5) Вж. Apostolicam Actuositatem 8.
(6) Вж. Familiaris consortio 64.
