Учението за семейството в цитати
Св. Йоан XXIII:
„Нека в стените на жилището диша тази любов, с която е горяло Светото Семейство от Назарет. Нека цъфтят в нея всички християнски добродетели, нека господарува единството на сърцата и блести примерът на откровения живот.”
***
„Ако в семейството няма единство, съгласие и мир, тогава как да имаме цивилизовано общество?”
***
„В семейството се намира най-чудната и най-тясната съвместна работа на човека с Бога. Две човешки личности, създадени по образ и подобие на Бога, са призвани не само към великата задача за довършване и продължаване делото на сътворението, давайки физически живот на ново творение, а също и по-благородна роля, която усъвършенства първата, тоест към цивилизовано и християнско възпитание на потомството.”
***
„Християнските семейства нека съзерцават колко прекрасно изпълняват задачата, давайки на Църквата свещеници. Нека радостни и с благодарно сърце даряват своите деца за служба на Бога.”
***
„Семейство, основано на брак, извършен доброволно, единствен и неразрушим, трябва да се смята за първа и естествена връзка на човешкото общество.”
Втори Ватикански събор:
„В семейството, в тази, така да се каже, домашна Църква, родителите с думи и примери трябва да
бъдат за своите деца първи вестители на вярата и да култивират истинското призвание на всеки с особено грижовно духовно призвание.”
***
„Самото семейство е получило от Бог мисията да стане първата и животворна клетка на обществото. То ще изпълни тази мисия чрез взаимна обич на членовете и обща, принесена на Бог, молитва. Също ще се окаже домашно светилище на Църквата, ако цялото семейство се включи в литургичния култ на Църквата, ако се показва отворено гостоприемство, ако допринесе за справедливостта с добри дела в служба на всички, намиращи се в нужда братя.”
***
„Сред различните дела на семейното апостолство трябва да изброим: приютяване на изоставени деца, гостоприемно посрещане на новодошли, предоставяне на помощ в обучението, подпомагане на младите чрез съвети и материална помощ, помагане на сгодените за по-добро подготвяне за брака, помощ при воденето на катехизис, поддържане на съпрузите и семействата, докоснати от материални или морални опасности, осигуряване на старите хора не само на това, което им е наложително, но също и на дължимото им участие в икономическия растеж.”
***
„На всяко семейство, понеже е общество, радващо се на собствен и първичен закон, му принадлежи
правото на свободно организиране на религиозния семеен живот под направлението на родителите.”
***
„Щастието на личността и на човешкото общество, както и на християнското, се свързва тясно с благоприятната ситуация в брачната и семейна общност.”
***
„Светото Писание, както и традиционната практика на Църквата виждат в многодетните семейства Божия знак на благослов и великодушието на родителите.”
Пий XII:
„Нека съпрузите във вярно изпълнение на своите брачни и семейни задължения да предават в домашното огнище пламъка на телесния живот, а заедно с него духовния и морален живот, християнския живот. Това желае Бог.”
***
„Притежанието на материални блага допринася за защитаването и развитието на семейния живот,
осигурява на бащата истинска свобода, благодарение на която може да изпълнява поверените му от Бога задължения, отнасящи се към физическото, духовното и религиозното добро на семейството.”
Павел VI:
„В лоното на семейството осведомена задача е всички членове да евангелизират, а също и да подлежат на евангелизиране. Родителите не само споделят с децата си Евангелието, но могат и да приемат от тях това Евангелие, изразено дълбоко с живот. Семейството се превръща в приемник на Евангелието за много други семейства, както и за обкръжението, в което живее.”
***
„Човек е себе си само в обществото, към което принадлежи, а в него най-голямо и първично значение има семейството. Естественото, моногамното и трайното семейство, такова, каквото е оформила Божията мисъл, а е осветила християнската религия, в която различни поколения се срещат и си помагат взаимно в постигането на по-пълна житейска мъдрост и в помирението на правата на отделните личности с изискванията на обществения живот, съставлява основата на обществото.”
***
„Щом неоспоримото право на брак и на създаване на потомство (прокреация) бъде отнето, няма какво да говорим за човешкото достойнство. Родителите с пълно съзнание решават колко деца да имат; те приемат тази задача върху себе си спрямо Бога, спрямо себе си, спрямо вече родените деца и спрямо обществото, към което принадлежат, вървейки по нареждане на своята съвест, поучена от Божието право, подсилена с упование в Бога.”
Св. Йоан -Павел II:
„Семейството е първото и основно училище за обществена любов. Едновременно семейството трябва да бъде толкова силно с Бога, тоест с взаимната любов на всички, които го съставляват, че да успее да остане убежище за човека сред всички унищожителни учения и болезнени опити.”
***
„Откровението и правилното осъществяване на църковното общество има място в християнското семейство, което по този повод може и трябва да се нарича домашна Църква.”
***
„Родителите имат първостепенно и неотменимо право, както и задължение за възпитание.”
***
„Никой не е лишен от семейство на този свят, когато Църквата е дом и семейство за всички, а особено за изтощените и обременените.”
***
„Семейство, основано на брака, е единствената по рода си общност от хора, която Бог е направил естествена и основна обществена „клетка”, заслужаваща подходяща помощ и защита от страна на държавата и институциите.”
***
„Семейството по дефиниция, в по-голямо значение отколкото друга общност, има персонална структура. Всеки от неговите членове е важен, не от гледна точка на вършената функция, на благата, които допринася, но поради самия факт, че е. Че е човек. Че е точно тази личност.”
***
„Семейство, стани това, което си! Превърни се в дълбока общност на живот и брачна любов, призована към жертването на любовта и предаването на живота! Семейство, нека твоят живот бъде годен за изпълнението на поверената ти мисия!”
***
„За да може да се осъществява личностното развитие в семейството, от първа необходимост е чувствителността към другия човек. Преди всичко чувствителността на майката и бащата към детето, но и отговорната чувствителност във взаимоотношенията. Такава здрава чувствителност създава климат на любов, в който човекът се развива.”
***
„Историята на човечеството продължава от началото и ще продължи чак до края чрез семейството. Човек влиза в нея чрез раждането му, което дължи на родителите си, на баща си и майка си, та в определен момент да напусне тази първа среда на живот и любов и да премине към нова.”
***
„Напускайки баща си и майка си, детето ги взима в себе си, поема многократно наследството, което в тях и в семейството има свой извор и начало. По този начин, напускайки, остава: наследството, което поема, го свързва трайно с тези, които са му го предали и на които толкова много дължи. То пък по-нататък ще предаде това наследство.”
***
„Семейството е най-пълната, от гледна точка на междучовешката връзка, общност. Няма връзка, която по-тясно да свързва личностите, от брачната и семейната. Няма друга, която да можем най-пълно да определим като общение. Няма друга, в която взаимоотношенията да са толкова дълбоки и цялостни, а тяхното разрушаване да засяга по-болезнено човешката чувствителност: жените, мъжете, децата, родителите.”
***
„Семействата на емигрантите трябва да намират навсякъде в Църквата своето отечество. Тази задача се намира в самото естество на Църквата, която е знак на единство в разнообразието.”
СВ. ФРАНЦИСК ОТ САЛ:
„Вкъщи се отнасяйте внимателно както към роднините си, така и към подчинените. Често тези,
които навън са ангели, вкъщи се оказват дяволи.”
СВ. АВГУСТИН:
„Всички единогласно смятайте Бога за Баща, Църквата – за Майка, а християните – за братя в
семейството на Божия народ.”
СВ. МАЙКА ТЕРЕЗА ОТ КАЛКУТА:
„Трябва да се обичаме в семейството, да се споделя любовта вкъщи, за да се научим да се отдаваме на
другите. Науката на даването трябва да струва, да боли, за да означава нещо. Любов, която не допълва страданието, не е истинска. Отказването от нещо, което искаме да имаме… това е любов.”
***
„Ако искате да принесете в жертва дом на бездомния Христос, направете вашите домове места, изобилстващи в мир, щастие и любов, чрез вашата любов към всеки член на семейството ви и към вашите близки.”
БЕНЕДИКТ XVI:
„Когато става въпрос за семейството, нека дедите да продължават да играят роля на свидетели на
единството, на ценностите, основани върху верността на единствената любов, която ражда вяра и радост от живота. Така наречените нови модели семейства и разширяващият се релативизъм са отслабили тези основни ценности на семейната клетка. Дали в облика на семейната криза първата крачка не би могла да бъде именно използването на присъствието и свидетелството на дедите ни – тези, които имат по-силно утвърдени ценности и визия за живота? Не може да се планира бъдещето, без да се обърнем към миналото, богато на важен опит, както и на душевни и морални опорни точки.”
***
„Естественото семейство, като задълбочена общност на живота и любовта, основано върху брака между мъжа и жената, е първото място на „хуманизация” на личността и обществото, люлка на живота и любовта. Точно затова Компендиумът за съвременното Учение на Църквата признава семейството за първото естествено общество, Божия институция, която лежи в основата на живота на хората като прототип на всеки обществен ред.”
***
„Човешките права, дори взети като права на индивида, притежават основно обществено измерение,
изразяващо се по съществен и вроден в семейството начин. Затова този, който, дори неумишлено, действа във вреда на семейната институция и я отслабва, излага на риск мира на цялата народна и международна общност, защото отслабва институцията, която фактически е главното училище на мира. Всичко, което отслабва семейството, основано върху брака между мъжа и жената, което директно или индиректно намалява неговата готовност за отговорно приемане на новия живот, което затруднява използването на правата и това семейството да бъде отговорно за възпитанието на децата, поставя обективна пречка на пътя към мира. Ако обществото желае да живее в мир, то трябва да се вдъхнови от ценностите, върху които се опира семейната общност.”
***
„Трайността на семейството е особено заплашена, за да я спасим трябва често да ходим по течението
на доминиращата култура, а това изисква търпение, усилие, посвещение и непрекъснат стремеж към взаимно разбиране. Но съпрузите могат да преминават през трудности и да останат верни на своя призив, ако търсят основа в Бога чрез молитва и пристъпват систематично към тайнствата, по-особено Евхаристията.”
***
„Семейство, основано върху брака, е наследство на човечеството, фундаментална обществена институция; то е основна клетка и стълб на обществото, обхващащо както вярващите, така и невярващите. То е реалност, която всички страни трябва да оценяват най-високо, понеже бъдещето на човечеството идва чрез семейството.”
***
„Центърът и сърцето на семейството е Христос, Който подпомага връзката и подкрепя в мисията за
възпитаването на децата към зрялост. Християнското семейство действа с Бога не само в даването на
естествено начало на живота, но и в кърменето на семената на Божия живот, даряван в кръщението.”
***
„Историческият момент, в който живеем, изисква християнските семейства да дават смело и последователно свидетелство за това, че създаването на потомство е плод на любовта. Такова свидетелство със сигурност ще подтикне политиците и работодателите към действия в защита на семейните права.”
***
„Обширни региони в света преживяват т. нар. демографска зима, чиято последица е постепенното застаряване на обществото; семействата изглеждат обладани от страх от живота, от бащинството и
майчинството. Трябва да се върне вярата им, за да могат да изпълняват своята възвишена мисия за
създаване на потомство в любов.”
***
„Семейството се нуждае от дом, подходяща за себе си среда, в която да може да оформя собствени
взаимоотношения. За човешкото семейство този дом е земята, средата, която Бог Създател ни е дал, за да можем да живеем по творчески и отговорен начин.”
***
„Семейството живее в мир, ако всички негови членове се придържат към обща норма: тя противодейства на егоизма на индивида и свързва помежду си индивиди, което благоприятства тяхното съществуване в хармония и целенасочено действие.”
***
„Съвременното семейство живее в мир, когато на никого не липсва това, което е наложително, а семейното имане, плода от труда на едни, спестяванията на други и съвместната работа на всички се използват в дух на солидарност, избягвайки излишъка и без прахосничество. Мирът в семейството изисква, от една страна, отвореност към трансцендентното наследство на ценностите, а от друга – не без значение е и благоразумното управление на материалните блага, както и подреждането на взаимоотношенията. Когато липсва този елемент, настъпва постепенна загуба на взаимната вярност заради несигурни перспективи, които са опасност за семейството.”
Превод: Мартин Чалъков
Източник: „Гласът на Църквата“, бр. 3/2014 г.
