Да избегнем ада и да влезем в рая
Размишление за ХХVІ неделя през годината (В)
“Тогава Йоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. Защото, който не е против вас, той е за вас. И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, и ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, и ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, дето червеят им не умира, и огънят не угасва.”
Mарко 9,38-43.45.47-48
Последните думи от евангелския откъс за тази неделя са сред най-силните и най-потресаващи думи на Исус. С тях той призовава своите ученици да се откажат твърдо и решително от всяко съжителство със злото. Дори загубата на това, което всеки от нас смята за така ценно, като ръката, крака, окото, не може да бъде сравнено с вредите, които идват на едно човешко същество от приемането на греха.
Тези максими на Исус ни разкриват дълбоки истини по отношение на човека и изпълнявайки ги, той може да съгради свободата си. Доброто има в себе си и за себе си безусловното изискване да бъде сторено, а злото да бъде избегнато. Да струва каквото ще струва, така ще ни каже Исус днес. Начинът, по който извършваме доброто и то влиза в тъканта на нашия ежедневен живот, е само един – посредством избора и решението в името на нашата свобода. Със своите избори и със своите решения човек осъществява себе си, превръща се в един добър човек или пък в лош. Понеже никой от нас не е твърдо вкоренен в доброто, нито е сигурен в свободата си, Исус ни поучава, че допускането на злото разрушава човека много повече, отколкото отстраняването на един важен орган от тялото му.
По каква причина? Не са ли може би малко преувеличени думите на Исус? Забелязвате, че в тях на три пъти звучи: „да отидеш в геената”? Нека с няколко думи да обясня. Геената е долина на югозапад от Йерусалим, където нечестивият крал Ахаз е принасял в жертва деца на Бог Малок. Крал Йосия, за да десакрализира това място, е наредил там да се изхвърлят отпадъците на Йерусалим и по тази причина е горял непрекъснато огън, за да ги затрие. Според пророците неприятелите на Бог ще бъдат хвърлени в тази долина и изгорени от огъня. [Виж Исая 30,27-33; Еремия 7,30-8,3]. И така по времето на Исус Геена е мястото за вечно наказание за злините.
След като казахме това, нека се върнем към евангелския текст. Той ни открива една голяма истина. Съдбата, последната, окончателната и вечната, за всеки от нас пред Бог, е определена от изборите и решенията, които правим. Вредата която човек причинява на себе си, вършейки зло, е неизмерима с никоя друга вреда – поставена във възможността да бъде премерена от Бог, тя може да получи вечно осъждане. Тази ситуация, това положение на категорично себеизключване от общението с Господ посредством избора да вършим зло, в християнския речник се нарича „ад”.
И така – думите на Исус са един силен призив за отговорност, с която човек трябва да упражнява собствената си свобода, имайки предвид бъдещата си вечна съдба. Тези думи са и силен призив за покаяние, понеже „да нямаш дял от живота” е най-злополучното нещо, което би могло да се случи.
Автор: Кардинал Карло Кафара
Превод от италиански: Мария Станева
