Църковният брак не може да бъде разтрогнат

Според католическото учение сключеният действителен църковен брак не може да бъде разтрогнат, докато съпрузите са живи. Следoвателно Църквата не признава разводите.

 1. Защо бракът не може да бъде разтрогван? (Мт. 19, 1-9)
Неразривността на свещения брак произтича от това, че чрез благодатта на тайнството  съюзът между мъжа и жената се включва във вечния съюз между Христос и Неговата Църква. Както Христос и Църквата създават  един неделим организъм, така и съпрузите, осветени от благодатта на Христос, стават чак до смъртта си едно, ненарушимо тяло. „Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва”. Тайнството Брак следователно е нещо повече от чисто човешки договор  и обещание за взаимна любов, макар че даже само човешкият договор изисква да бъде изпълнено обещаното. Веднъж дадената дума задължава вярно да се спази обещанието.

Самата природа на любовта изисква трайност на брака. Несериозно биха звучали думите на една временна клетва за любов и вярност, напр. : „Обещавам ти любов до момента, докато ми омръзнеш” или: „Много ще те обичам, докато си красива, здрава, мила за мен, докато ми е добре с теб” или: „Обещавам ти любов чак до момента, когато ще се запозная с някой, който ще ми е по-мил от тебе”. Бог изисква от човека постоянна любов, поемаща отговорност за другия човек ; безкористна любов, готова на всичко, приемаща човека като велика ценност, която не може да бъде  захвърлена. Безсмислени биха били временните бракове, „пробните”, за да се убедим, дали другият ни допада от гледна точка на еротиката.

Годениците носят отговорността да се опознаят взаимно възможно най-добре, което е нужно за доброто и трайността на бъдещото им семейство. За построяването на съвместен живот е необходимо единство в съществените, важните неща. Следователно младите хора трябва да опознаят характера, възпитанието, светогледа на житейския си партньор, трябва да използват опита и на други хора. Опознаването обаче не може да прекрачва определени граници, както се случва при предбрачното съжителство, когато се създават пробни бракове.

Трайността и неразривността на брака се изискват  също за доброто на детето. То има нужда от  родители и семейство, в което царува атмосфера на единство, основана на любов и взаимно уважение на личното достойнство.

2. Дали думите на Христос „който напусне жена си, не поради прелюбодеяние…” не допускат разводи ? (Мт 5,32;19,1-9)
Сключеният църковен брак , допълнен със съвместен живот е абсолютно ненарушим, което еднозначно произтича от думите на Христос: „Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мт 19,6 ). Думите на Спасителя: „Който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодейства; и който се ожени за напусната, той прелюбодейства” (Мт 5,32) – католическата църква разбира като нарушаване на съюза, който не е бил брак, който само в очите на хората е минавал за такъв.

3. На какво се основава анулирането на брака? (Мт 19,12)
Анулирането на брака (1) не е развод, а официално потвърждение пред съответните църковни власти , че бракът от самото начало не е валиден; напр., защото е сключен под натиск или от хора, обявени за невменяеми, напр. умствено сериозно болни; или защото,  хората решаващи да сключат брак не искат съюз, изискван от Христос , напр. не искат да поемат отговорност  за взаимна вярност, не искат да сключат съюз за цял живот, изключват предварително наличието на потомство; или  защото се е появила пречка, която прави невъзможно сключването на брак, напр. дадена особа  вече е била свързана с брачен съюз, което обаче е скрила.

Църквата в грижата си за доброто и трайността на брака е установила различни препятствия за встъпване в брак, които впрочем, когато съществува основателна причина могат да бъдат отменени , напр. епископът може да разреши брак с некръстена особа, или невярваща особа, с братовчед или с братовчедка и т. н.

4. Какво е учението на Католическата Църква относно неразривността на брака на християните некатолици, т.е. за протестантите и православните?
За свещени, следователно за невъзможни за разтрогване, католическата църква приема също сключените бракове  от православните и протестантите. Следователно не може да сключи църковен католически брак протестант, който след сключване на брак в своята църква и развод, иска да сключи нов съюз с католичка в нейната църква. За валидни католическата църква смята и бракове, сключени между католици и православни в православна църква. Ако става дума за бракове на католици с протестанти в тяхната църква, те са валидни само дотолкова, доколкото католическата страна е получила съответното позволение от епископа (Кодекс по Каноническо Право, кан.1127).

5. Може ли да бъде разтрогнат брак между нехристияни? (1 Кор7,12-16)
Бракът, според книга Битие, е съюз замислен от Твореца, затова трябва да бъде нещо постоянно, даже ако е бил сключен от нехристияни. Ако обаче една от личностите се обръща и приема кръщение, тя може да сключи нов брак с църковно тайнство, ако получи позволение от съответните църковни власти. Това позволение може да бъде  получено тогава, когато оставането в предишния съюз застрашава приетата вяра, сиреч тогава, когато съпругът/ата не иска доброволно да се обърне, а неговото/нейното поведение прави невъзможен животът според вярата и християнския морал (Кодекс по Каноническо Право, кан. 1143-1147).

6. На какво се основава раздялата в брака? (1 Кор7,10-11)
Тъй като съпрузите чрез благодатта на тайнството са включени в единството, съществуващо между Христос и Неговата Църква, затова техният съюз не може да бъде разтрогван от никого.  Неведнъж обаче съвместният живот е невъзможен, защото застрашава вярата, морала, здравето, правилното възпитание на децата и т.н. В такива случаи е възможна раздяла (виж Кодекс по Каноническо Право  кан.1153). Разделените съпрузи не могат обаче да сключват нови съпружески съюзи. За да постоянстват в самотата, те трябва да водят интензивен религиозен живот, много да се молят, често да пристъпват към светите тайнства. Необходимо е също активното свързване с различни религиозни общности напр: с хора, които се срещат за да изучават Библията, за общи молитви и пасторални дейности; това може да бъде за тях голяма помощ в самотния им живот.

Бележки:
Анулиране на църковен брак – правна процедура, чрез която църковният съд обявява един брак за невалиден.

Източник: www.teologia.pl
Превод: Златина Александрова

Сподели
Share
Share
Share